БЪЛГАРИТЕ НЕ ПРИЕМАТ ЙОТОВА КАТО РАДЕВ! ЗАДАВА ЛИ СЕ ПРОБЛЕМ ЗА “СЛУЖЕБНИЯ ПОБЕДИТЕЛ”?
Там, където Румен Радев предизвикваше спонтанни ръкопляскания и ръкостискания, приемът за сегашния президент беше видимо по-хладен
Президентът Илияна Йотова очевидно има сериозен проблем – и той е много сериозен. Трудно превръща институционалния си рейтинг (според социалозите) в онзи непосредствен контакт с публиката, който нейният предшественик Румен Радев умееше да създава почти без усилие.
Това си пролича съвсем ясно вчера на Петрова нива, където държавният глава участва в честването на 123 години от Илинденско-Преображенското въстание. Йотова премина през множеството спокойно, коректно и протоколно, но усещането отстрани беше по-скоро за дистанция, отколкото за емоционална среща между президент и потеницални избиратели, защото хората, които ходят в историческата местност са точно такива – консерватори, носталгици, с уклон към Русия.
В интерес на истината нямаше освирквания, нито открита неприязън. Но имаше нещо, което за политик в началото на предизборна кампания може да бъде дори по-неприятно – безразличие. На места ситуацията изглеждаше толкова скована, че възрастни жени сред събралите се подканяха хората около тях с репликата: „Пляскайте, пляскайте!“. Аплодисменти имаше, но те често изглеждаха като част от протокола, а не като спонтанна реакция на множество, което е чакало появата на държавния глава, както ежегодно се случваше с Румен Радев.
Най-сърдечно Йотова беше приветствана от по-организираните групи. Сред тях се откроиха дамите от бургаския пенсионерски клуб на Пристанището, водени от Стоя Янчева, както и членовете на ТД „Екзарх Антим I“, дошли с брандирани тениски. Там имаше видима топлота, усмивки и желание за контакт. Извън тези ядра обаче преминаването на президента към храм-костницата „Света Петка“ беше необичайно бързо и лишено от онова постоянно спиране за ръкостискания, с което Петрова нива свикна през годините на Румен Радев.
Вижте как посрещнаха Илияна Йотова на Петрова нива през 2026 година:
Ето и визитата на Румен Радев година по-рано:
Само преди година Петрова нива показа съвсем различна картина при появата на Румен Радев – хората го спираха по алеята и му подвикваха „Вие сте нашата надежда“
Сравнението е неизбежно, защото само преди година Радев измина същия път при коренно различна атмосфера. Придвижването му до Костницата отне близо 30-ина минути, тъй като хора го спираха от двете страни на алеята, искаха да го поздравят, да се ръкуват, да кажат няколко думи или просто да го докоснат. Никой не трябваше да им напомня да ръкопляскат. В архивните кадри на Флагман.бг от различни години се вижда същият модел – независимо от политическите спорове около него, Радев имаше способността да предизвиква силна лична реакция точно сред тази публика.
Заради това и сигналната лампа пред екипа на Илияна Йотова трябва да светне силно след Петрова нива, защото президентските избори в България са силно персонализиран вот и избирателят не гласува само за институционална компетентност, биография или партийна програма. Той избира лице, характер и усещане за лидерство. Румен Радев изгради политическата си кариера именно върху това – присъствието му често караше хората да възприемат институцията през личността. Йотова наследи институцията, но сега трябва да докаже, че може да произведе собствен политически заряд.
Петрова нива е особено показателна за политиците. Това не е коктейл на работодателска организация, дипломатически прием или научен форум, където уважението към поста почти автоматично гарантира добро посрещане. Тук идват потомци на тракийци, хора с изразено отношение към историята, патриотично настроени граждани и възрастни българи, за които президентската институция носи много силна символика. Това е публика, при която емоцията има значение. И ако един кандидат за президент не успее да я отключи на подобно място, щабът му има причина поне да се замисли.
В интерес на истимата, има и друг пласт, в който сегашният президент стои убедително. Йотова е добре приета от интелектуалци, учени и публични фигури с по-консервативен и държавнически профил. Вчера това се видя при кратката ѝ среща с проф. Иво Христов и дългогодишния бургаски депутат, меценат и последователен защитник на регионални каузи инж. Петър Кънев. Йотова спря при тях, поздрави ги топло и ги определи като едни от най-стойностните хора в държавата.
Всъщност, тази среда очертава една от силните страни на Йотова. Тя говори езика на институциите, чувства се комфортно сред университетски преподаватели, дипломати, културни дейци и хора, които търсят от президента аргументи, памет и последователност, а не политически театър. Йотова е добре подготвен оратор, има журналистически инстинкт и дългогодишен европейски опит. В свят на институционална политика това е сериозен актив. Но президентският вот има и друга природа. Там политикът трябва да бъде едновременно държавник и персонаж. Трябва да говори пред академична аудитория сутринта и вечерта да накара човек от последния ред на събора да почувства, че говори точно на него. Радев имаше тази способност в концентриран вид – дори хора, които не приемаха неговите политически позиции, често признаваха присъствието му. Йотова е по-рационална, по-подредена и по-малко склонна да играе ролята на народен трибун. Дали това няма да е недостатък – времето ще покаже, но определено вчера си пролича един сериозен проблем – на нея й липсва харизмата на Румен Радев.
Вашият коментар