От роботи до биотехнологии: Какво може да развива всяка област в България?

Ресорното министерство публикува Иновационната стратегия за интелигентна специализация, в която космическите технологии и добивната индустрия влизат за първи път

Видин и Бургас могат да насочат развитието си към чисти технологии и нови решения в туризма и културните индустрии, Пловдив – към биотехнологии, храни и по-устойчиво производство, а Стара Загора – към автоматизация, високотехнологична индустрия и технологии за енергийния преход. Това предвижда проектът на актуализираната Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021 – 2027 г., който Министерството на иновациите и дигиталната трансформация публикува за обществено обсъждане.

Общественото обсъждане продължава до 20 септември 2026 г. включително, като в него могат да участват бизнесът, университетите и научните организации, местните власти, неправителственият сектор и останалите заинтересовани страни.

При първоначалното изготвяне на ИСИС е изчислен индикативен ресурс над 3.5 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г. Това обаче не е отделен бюджет на стратегията и не означава, че тази сума тепърва ще бъде разпределена между областите. Реалният размер зависи от конкретните програми, процедурите по тях и изпълнението им.

Така смисълът на новата регионална карта е по-скоро да покаже за какъв тип проекти и инвестиции всяка област има аргументи да търси подкрепа – дали за автоматизация на производството, чиста енергия, биотехнологии, модерно земеделие, нови туристически услуги или добив и преработка на стратегически суровини.

Чистите технологии и нисковъглеродната икономика, както и мехатрониката и микроелектрониката са избрани като специализация от 18 области. Здравните индустрии, биоикономиката и биотехнологиите са приоритет за 12 области, а новите технологии в туризма, културата и развлеченията – за шест. Добивната индустрия е избрана засега от две – Пазарджик и Софийска област. Информационните и комуникационните технологии са поставени над тази регионална карта като общ приоритет за цялата страната.

Вече влизат и две изцяло нови тематични области – „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ и „Добивна индустрия“. Първата засега не е обвързана с конкретни области и се разглежда като приоритет за цялата страна, докато при добивната индустрия вече са определени Пазарджик и Софийска област.

Защо стратегията е важна и за европейските средства

ИСИС има пряка връзка с политиката на сближаване на Европейския съюз. Самият документ посочва, че стратегиите за интелигентна специализация трябва да допринасят за европейската цел „По-интелигентна Европа чрез иновации и подкрепа за икономическата трансформация и модернизация“.

Стратегията е и условие за използването на част от европейските средства за иновации и технологично развитие. На практика тя задава в кои направления държавата и регионите виждат най-силен потенциал, а програмите осигуряват конкретното финансиране. Сред най-пряко свързаните с нея са програмите за конкурентоспособност на предприятията и за научни изследвания, иновации и дигитализация.

Стратегиите са отключващо условие за държавите членки, т.е. специфичните условия за всяка държава-членка ще бъдат наблюдавани от Европейската комисия през целия програмен цикъл“, се посочва в проекта на стратегията.

Преди да се види кой регион към какво е насочен обаче, е важно да е ясно какво стои зад самите специализации, т.е. това са областите, които всеки един български регион има потенциал да развива.

Северозападът

В Северозападния район няма една доминираща специализация. Част от областите се насочват към модернизиране на индустрията, други към здравни технологии, храни, туризъм и култура. Това е и районът, за който стратегията отчита по-сериозни демографски и икономически ограничения и необходимост от по-целенасочена подкрепа.

Най-ярък е примерът с Видин, където към 2024 г. населението е намаляло до 70 542 души, а безработицата достига 18.7%. Научният и иновационният капацитет е слаб, но областта има друго предимство – Дунав, моста при Видин – Калафат, пристанището, индустриалните терени и мястото си по европейските транспортни коридори. Затова за Видин са избрани чистите технологии и новите технологии в туризма и културните индустрии. Първото направление включва възможности за ВЕИ, енергийна ефективност и по-добро използване на ресурсите, а второто – за дигитални туристически, културни и други услуги.

Враца има съвсем различна отправна точка. Енергетиката около Козлодуй, машиностроенето и наличието на технически и инженерни кадри насочват областта към мехатроника и автоматизация, а второто направление са чистите технологии – включително енергийна ефективност и нисковъглеродни решения.

При Ловеч акцентът пада върху храните, здравните индустрии и биотехнологиите, както и върху новите технологии в туризма и културата. Причината е комбинацията от хранителна и фармацевтична промишленост, природни дадености и туристически ресурси. Интересното е, че вече финансирани проекти показват потенциал и в чистите технологии и модерното производство, но след регионалните консултации са избрани именно биоикономиката и креативните индустрии.

Монтана залага на мехатроника и на нови технологии в туризма и културата. Индустриалната база и традициите в техническото образование са основата за първата посока, а природните и културните ресурси – за втората. Стратегията вижда именно в дигиталните туристически и културни услуги възможност и за нови форми на заетост и предприемачество.

Плевен се откроява със силния си здравен и медицински профил. Медицинският университет, лечебните заведения и научният капацитет са причината едното направление да бъде здравословният живот, биоикономиката и биотехнологиите. Другото са чистите технологии, с фокус върху по-ефективно използване на ресурсите и енергията.

Северен централен район

В Северния централен район много по-силно личи индустриалният профил. Габрово и Русе вече са сред утвърдените технологични и производствени центрове, докато Разград има позиции във фармацията и биотехнологиите, а Велико Търново – в туризма и културата.

Велико Търново е насочено към нови технологии в културата и туризма и чисти технологии. Богатото културно наследство и университетът дават основа за дигитализация на исторически обекти, интерактивни туристически услуги и дигитално съдържание.

Габрово е една от най-ясно индустриално ориентираните области в стратегията. Машиностроенето, автоматизацията, електрониката и Техническият университет стоят зад избора на мехатрониката, а вторият приоритет са чистите технологии. Идеята е областта да надгражда съществуващото производство с роботи, автоматизирани системи и по-ефективни технологии.

Русе има сходна посока – мехатроника и чисти технологии. Автомобилните компоненти, машиностроенето, електрониката и Русенският университет дават основа за повече автоматизация, докато при зелените технологии потенциалът е свързан с енергийна ефективност, ВЕИ и устойчив транспорт.

Разград е сред областите с по-различна специализация. Силното присъствие на фармацевтични, биотехнологични, хранителни и аграрни предприятия води до избор на биоикономиката и здравните индустрии, а второто направление са чистите технологии.

Силистра залага на мехатроника и чисти технологии. Целта е съществуващите предприятия в машиностроенето и преработката да внедряват повече автоматизация, а силното земеделие и хранително производство да използват по-ефективно енергията и суровините.

Североизтокът

Североизточният район събира силни индустриални производства, едно от най-развитите земеделски ядра в страната и значим университетски и научен потенциал във Варна. Документът откроява още машиностроенето, хранителното производство, морската икономика и възобновяемата енергия.

Варна се насочва към чистите технологии и здравните индустрии и биотехнологиите. При първото направление влизат морските технологии, възобновяемата енергия, устойчивият транспорт и по-ефективното използване на ресурсите. При второто важна роля имат Медицинският университет и научните и лечебните структури. Областта има шест висши училища и значителен научен капацитет.

Добрич логично залага на биоикономиката и чистите технологии. Земеделието, производството на храни и Добруджанският земеделски институт дават основа за по-модерно земеделие, нови храни и биотехнологии, а природните условия – за развитие и на чиста енергия.

Търговище е по-силно индустриално ориентирано и избира мехатроника и чисти технологии. В областта има предприятия за стъкло, автомобилни компоненти, машини и оборудване, включително производства с висока степен на автоматизация.

Същите две направления са избрани и за Шумен, където силните страни са машиностроенето, металопреработването, хранителната и химическата промишленост и развиващата се индустриална зона.

Югозападът

Югозападният район остава основният научен и технологичен център на България заради концентрацията на университети, научни организации, технологични компании и инвестиции в София. Актуализацията обаче се опитва да разграничи по-ясно потенциала на останалите области.

Благоевград е насочен към чисти технологии и мехатроника. Анализът показва вече финансирани проекти за енергийна ефективност и устойчиво използване на ресурсите, но и производствен потенциал за автоматизация и по-модерни технологии.

Кюстендил съчетава мехатроника със здравни технологии, биоикономика и биотехнологии. Земеделието, минералните извори и балнеологията дават основата за второто направление, докато планираните индустриални зони и интересът към нови производства стоят зад първото. Документът отчита потенциал и при туризма и добива, но те остават извън двата избрани регионални приоритета.

Перник избира чисти технологии и мехатроника – пряко отражение на индустриалната и енергийна история на областта. Тук целта е съществуващата производствена база да се модернизира, докато регионът преминава през декарбонизация и промяна на въглищната икономика.

София-град също има за регионални направления мехатроника и чисти технологии, докато информационните технологии остават общият хоризонтален приоритет. Столицата разполага с най-развитата иновационна среда в страната – университети, научни центрове, технологични паркове, стартъпи и компании с висока добавена стойност.

Софийска област е една от двете, които избират новото направление „Добивна индустрия“. Другият приоритет е мехатрониката. Обяснението е комбинацията от машиностроене, електроника и електротехника със силния миннодобивен и металургичен комплекс в Средногорието.

Южен централен район

Южният централен район е сред големите индустриални центрове на България, но профилът му е разнообразен. Пловдив концентрира университети и големи индустриални зони, докато останалите области комбинират машиностроене, земеделие, хранителна промишленост, природни ресурси и туризъм.

Кърджали се насочва към мехатроника и биоикономика. От едната страна стоят машиностроенето, електрическите съоръжения, автомобилните компоненти и автоматизацията, а от другата – земеделието, животновъдството и хранителната промишленост.

Пазарджик е втората област, която избира добивната индустрия, наред с мехатрониката. Причината е наличието както на силна преработваща и машиностроителна промишленост, така и на добив и преработка на минерални и стратегически суровини.

При Пловдив изборът е здравословен живот, биоикономика и биотехнологии плюс чисти технологии. Силното производство на храни, земеделието, медицината и университетите дават база за първото направление. Индустриалните зони и голямата производствена база пък създават потенциал за по-ефективни и нисковъглеродни производства. Именно при Пловдив стратегията отчита едно от най-добрите съчетания между наука, бизнес и индустрия.

Смолян има един от най-различните профили – биоикономика и нови технологии в туризма и културата. Тук водещи са планинският характер, местните храни и суровини, туризмът, културното наследство и възможностите за балнео- и уелнес услуги и дигитални туристически продукти.

Хасково залага на мехатроника и биоикономика. Областта съчетава машиностроене и електротехника със силно земеделие и хранително-вкусова промишленост, което обяснява двата избрани приоритета.

Югоизтокът

Югоизточният район обединява много различни икономики – силния ИТ, туристически и морски профил на Бургас, индустрията в Сливен и Ямбол и огромния енергиен комплекс на Стара Загора. Затова и регионалните специализации се различават значително.

Бургас избира чистите технологии и новите технологии в туризма, културата и развлеченията. Морската икономика, пристанището, енергийната инфраструктура и възможностите за използване на морските ресурси стоят зад първото направление. Второто е свързано с туризма, дигиталните изкуства, игрите, мултимедията и културните услуги. Според стратегията Бургас концентрира близо половината от ИТ предприятията и заетите в сектора в Югоизточния район и преобладаващата част от оборота му.

Сливен се ориентира към мехатроника и биоикономика. Традициите в машиностроенето и електротехниката дават основа за автоматизация и модерно производство, докато земеделието и хранително-вкусовата индустрия – за нови храни и биотехнологични приложения.

При Стара Загора връзката между сегашната икономика и избраната специализация е особено пряка. Приоритетите са мехатроника и чисти технологии. Машиностроенето, производството на оборудване и автоматизацията дават основата за първото, а огромният енергиен сектор и предстоящият преход – за второто. Стратегията вижда възможности за водородни технологии, енергийна ефективност, кръгово производство и други нисковъглеродни решения. Като вече съществуващ пример е посочен проектът H2Start за водородни технологии и енергиен преход.

Ямбол също е насочен към мехатроника и биоикономика. Това отразява комбинацията между машиностроене и производство на индустриални компоненти, от една страна, и земеделие и хранителна промишленост – от друга.

Не всички области тръгват от една и съща позиция

Новата карта показва, че стратегията все повече се опитва да свърже европейското и националното финансиране с това, което реално съществува по места. При Габрово, Русе, Пловдив, Стара Загора и други силно индустриални райони връзката между предприятията, кадрите и избраните направления вече е сравнително ясна. В други области, особено в Северозапада, първо трябва да се изгради по-силен човешки, научен и предприемачески капацитет.

Самата стратегия признава този проблем. Научните, технологичните и финансовите ресурси остават концентрирани в ограничен брой части от страната, като София продължава да доминира. Северозападът и част от по-слабо развитите области имат нужда от по-целенасочена подкрепа, ако трябва действително да превърнат записаната специализация в работеща икономика.

Парите идват от няколко места

ИСИС няма собствен бюджет, който автоматично се разпределя между областите. Тя определя къде да бъде насочвана подкрепата, а самото финансиране идва от отделни национални и европейски програми.

Сред основните европейски източници са Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, както и програмите за образование, човешки ресурси и транспорт. Към тях се добавят Националният план за възстановяване и устойчивост, „Хоризонт Европа“ и други европейски инструменти. От национална страна са предвидени държавният бюджет, Фонд „Научни изследвания“, Националният иновационен фонд и други програми.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.