Когато се тревожим за последиците от използването на екрани, обикновено първо мислим за ума – за способността да мислим или да се концентрираме.
Оказва се обаче, че постоянното взиране е телефона постепенно води и до промяна на физиката, или иначе казано – тялото става „телефонно“.
Устройствата могат да променят формата на врата, да увредят зрението, да повлияят на двигателните умения и да намалят мускулната сила. Някои експерти дори изразяват опасения относно връзка с появата на бръчки. Тези физически проблеми на свой ред биха могли да допринесат за когнитивен упадък и други, по-сериозни щети върху здравето.
Когато главата е наклонена надолу, това може да окаже
натиск върху врата, достигащ до 27 кг, което крие риск от увреждане на междупрешленните дискове,
износване на ставите и мускулите, а дори и от намаляване на белодробния капацитет. Явлението си има наименование: „технологичен врат“ или „смартфонова шия“. Друг въпрос, който напоследък буди загриженост, е дали „технологичният врат“ допринася за появата на бръчки по шията.
„Хипотезата е напълно основателна“, обяснява Джъстин Хекстъл, дерматолог и член на Кралския колеж на лекарите във Великобритания. Многократното натоварване на кожата води до появата на бръчки, така че постоянното навеждане на главата би могло да изиграе роля в този процес, макар все още да няма проучване, което да потвърждава категорично тази връзка.
С одобрението на лекар специални упражнения могат да помогнат за коригиране на проблема с технологичния врат. Има и по-прости промени, които може да се въведат веднага.
Дръжте телефона си по-високо. Позиционирайте екрана на нивото на очите, в идеалния случай – на разстояние една ръка от лицето. Същият съвет важи и за компютърните монитори. Някои експерти смятат, че кратките почивки също помагат. Опитайте да правите 20-минутна почивка на всеки половин час.
За хората, които носят умни часовници денонощно, съществува още един проблем, за който трябва да се внимава: „Тъмната и влажна среда като зоната под часовника е идеална за развитието на дрожди, което може да доведе до раздразнение или дори екзема“, отбелязва Джъстин Хекстъл.
А тъй като това може да увреди кожната бариера, има вероятност да се стигне и до чувствителност към някои от съставките в технологичните продукти, включително никел, каучук, латекс и група химикали, наречени акрилати.
Специалистката съветва часовникът редовно да се сваля, а кожата да се почиства.
Честотата на
случаите на късогледство нарастват главоломно
от десетилетия насам, като технологиите се сочат за основен виновник, посочва Би Би Си.
Екип от Държавния университет на Охайо в САЩ проследява развитието на зрението при деца в продължение на повече от двадесет години, за да провери дали съществува връзка между късогледството и дейностите, изискващи фокусиране на погледа отблизо (като например гледането в екрана на телефон). Резултатът: пряка връзка на практика липсва.
Проучването обаче разкрило и нещо друго: времето, прекарано на открито, изглежда, има защитен ефект.
„Идеята е, че ярката светлина навън стимулира отделянето на допамин от ретината“, казва проф. Доналд Мути, водещ автор на изследването.
Това вероятно влияе върху начина, по който се развиват очите. Технологиите са част от глобалната тенденция да прекарваме все повече време на закрито.
В този смисъл според Мути устройствата могат да окажат косвено отрицателно въздействие върху очите. Решението е просто, казва професорът – трябва просто да прекарвате повече време навън. Това е полезно не само за очите, но може да подобри съня.
Силата на захвата – способността за силно стискане с ръка – се превърна в ключов показател за общото здравословно състояние. Според скорошни проучвания тя е дори по-добър предсказател за риска от преждевременна смърт, отколкото кръвното налягане. А силата на захвата намалява в много страни, особено сред по-младите хора.
„Това може да се окаже ранен предупредителен сигнал за бъдещото здраве на тези поколения“, обяснява Йоханес Белер, професор по медицинска социология в университета „Лаузиц“ в Германия. Преминаването към заседнала работа, свързана с използването на екрани, може да бъде един от допринасящите фактори. Накратко: ако не можете да стиснете тенис топка с пълна сила в продължение на 15 до 30 секунди, време е да отидете във фитнес залата.
Технологиите могат да повлияят и на двигателните умения –
способността за съгласуване на прецизни движения с мисловната дейност
Това въздействие е по-добре проучено при децата, отколкото при възрастните. Текущи изследвания установяват връзка между продължителното време пред екрана и по-слабо развитите двигателни умения.
Възможно е умения като кликане и плъзгане по екрана да се подобрят, казва Себастиан Зугейт, професор по психология на развитието и педагогика в Университета в Регенсбург, Германия.
„Но ако разгледаме развитието на двигателните умения в по-широк план – и по-специално фината моторика, – доказателствата сочат към отрицателен ефект.“
Специалистите не препоръчват пълна забрана на екраните, а по-скоро съзнателно включване в ежедневието на практически занимания като готвене, проекти тип „направи си сам“, свирене на музикален инструмент или просто писане на ръка.
„Не е краят на света. Става въпрос за фини ефекти – казва Зугейт. – Но дори и на индивидуално ниво въздействието да е умерено или слабо, в мащаба на цялото общество и през поколенията говорим за потенциално затъпяване и неспособност за реално мислене, тъй като ръцете са основна точка на контакт със света.“
Организмът се адаптира към новия дигитален начин на живот, който крие специфични рискове за физическото здраве. Изследователите са единодушни: излизайте на разходка, дръжте телефона на нивото на очите и си правете почивки от компютрите, телефоните и продължителното седене.
Вашият коментар