ПОКАНА ЗА ПРЕВРАТ
ПАЛЕЖЪТ НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ
Всяка година, около 26 август, се казват доста неща за палежа на Партийния дом. Има и преувеличения или направо измишльотини. Това е нашенският стандарт – минали са години, основните участници или свидетели ги няма, колко му е да ръсиш каквото ти скимне.
Най-вредни са приватизаторите на Паметта – макар че за тях един горял-недогорял партиен дом е дребна хапка.
Те все гледат да придърпат Истината
най-близо до себе си – за да я намачкат, както си знаят.
На останалите ни остава утешението, че “Повторението е майка на Паметта”.
…
Разрових се в архивите си и ми се стори любопитно да покажа нещичко от тях – без никакви претенции, с по няколкоминутни отрязъци – така както ги е заснел Христо Минчев от Пазарджик, на когото от тълпата викаха Конго, неизвестно защо.
В „Трофеи след пожара”, например, е крайно любопитно на какво се дивят участниците в събитията – в случая все млади момчета. Удивително е с какво настървение показват тоалетната хартия, която са намерили в Партийния дом.
Един младеж казва: „Ей, хубаво са си живели тия!”
Други трупат на куп намерените колбаси – онази година беше времето на истинския недоимък.
Някой казва, с очевидно изумление, четейки от менюто на партийния стол: „Телешко филе – лев и десет стотинки!”
За тези момчета това е неморалното, това са престъпленията. Горките. Години по-късно Кремиковци бе продаден за 1 долар – колкото цената на едно телешко филе. Сега поредният прекупувач на комбината е готов да даде поредните половин милиард евро.
…
В „Трофеи” може да се чуе и една прелюбопитна фраза. Изречена е от вицепрезидента Семерджиев, който имаше смелостта, единствен от първенците на БКП, да се смеси с тълпата.
Той казва следното: „Елате с мен, за да видите, че няма завързани за радиаторите хора, за да изгорят в пожара!”
Представяте ли си какви неща са внушавали в онази нощ.
…
Във фрагмента „Утрото” тогавашният шеф на БСП Лилов споменава нещо за някакъв взвод, който би свършил работа в нощта на пожара.
Трябва да се чуе и разчете прецизно тази фраза. Но осем месеца по-рано и Петър Младенов бе споменал за танковете, които биха могли да дойдат.
Някакъв симпатизант поправи Лилов. “Разбира се – каза той, – че Лилов няма как и откъде да повика онзи взвод”.
Понеже Лилов беше просто партийния лидер, други от БСП дърпаха конците на събитията и въртяха номера.
…
Крайно любопитно е участието на Радой Ралин в драмата. За историята, той и Йосиф Петров, когото Радой довежда със себе си в телевизията, вероятно ще си останат като неволните подбудители на палежа.
За първи път в онази неделя не бях в телевизията, програма „Всяка неделя” беше съставена от предварително записани разговори и си останах
вкъщи. Борехме се с децата с една библиотека, все не успявахме да я сглобим, когато се появи Джени, съпругата ми – имало някакъв проблем, Величко Скорчев настоявал да се свърже с мен по телефона.
Опитах се да отклоня разговора, но Величко, който беше един от водещите новинари тогава, упорито настоявал да се чуем. Взех слушалката и той ми обясни, че пред телевизията са дошли Радой и бай Йосиф Петров, най-възрастният по онова време депутат, и настоявали да отправят някакво обръщение.
Бързо разбрах за какво става дума и попитах: „Какво върви в момента в ефира?”
„Игралният филм” – отвърна Величко.
„Прекъсни го – казах,- и ги включи директно в ефир”. Никога по-рано, а и по-късно подобно нещо не се беше случвало. Но аз бях програмен директор на телевизията и практически имах цялата власт в онзи момент.
Величко го направи – и буквално след няколко минути площада се изпълни от хиляди хора. И се започна…
По-късно много пъти съм се шегувал, че фактически запалиха партийния дом заради една библиотека, която с часове не успявахме да сглобим.
Всъщност, накрая успяхме и тогава видяхме, че не можем да поставим на мястото му едно червено чекмедже – понеже трябвало да се сложи предварително.
Гледах наскоро записа с Радой – и леко се изненадах. Мислех, че е бил доста по-приповдигнат, така съм запазил този епизод в паметта си. Оказа се, че е много въздържан и едва ли е очаквал какво ще се случи след броени минути.
Има и още една много важна подробност – но засега не успях да открия видеосвидетелството.
Три дни след палежа, Радой ме намери в парламента – имахме постоянно студио там и бях наминал да се видя по някакъв повод с колегите. Той беше направо съсипан, никога не съм го виждал такъв.
Каза ми, че иска да отправи ново обръщение. Това щеше да бъде вече нещо наистина извънредно. Но Радой си е Радой, изключенията му се полагаха – така че наредих веднага да го запишат, а записът да излъчат в късните новини. Тогава те се казваха „В края на деня”.
Покъртително беше това обръщение на Радой. Той, който приветстваше промяната с цялото си сърце и вършеше тежката работа на новите демократи, чийто престиж и известност бяха нулеви в сравнение с неговите, изведнъж се бе оказал подпалвач. Вероятно са го притискали жестоко от левите среди. А и самият той години наред е бил поданик на лявата идея – но на чистата, а не на изнасилената – преди да я напусне безвъзвратно. Не искам да разказвам сега онова, което той каза тогава, то не може и да се разкаже.
…
В краткия материал, който ще видите под заглавието „Пожарът”, има и нещо наистина уникално. То е поканата към вицепрезидента генерал Атанас Семерджиев да разпусне парламента.
Семерджиев написа за това в мемоарната си книга, обаче, общо взето, този факт остана неизвестен.
Но друго е да го чуете със собствените си уши.
А после можете да размишлявате за събитията през онази нощ.
Вашият коментар