Сега в твое име арестуват граждани, които искат да ти зададат въпроси, устремно вървиш към подножието на стълбите
Радев, помниш ли Шипка? Помниш ли онова лято на 2020, когато заедно с народа изкачваше стъпалата към върха, говореше с хората, отговаряше им, коментираше, снимаше се с всеки, който поискаше. Охраната ти беше зад теб, но около теб бяха хора – хора като мен, като например кмета на Елин Пелин, като мои приятели и познати, които тогава
имаха надеждата, че си нещо различно
Помниш ли как пуснах видео, когато горилите на ГЕРБ се опитаха да ни спрат да се качим до паметника и да те подкрепим. Помниш ли овациите и приветствията на народа си тогава, Радев? Помниш ли поздравите, ръкостисканията, сълзите в очите на хората, които виждаха надежда в теб?
Е, сега никой няма правото да наближава “зоната за безопасност”,
охраната те пази от хората,
а ти не смееш да отговаряш на въпроси. Не смееш да се смесиш с хората. Овациите се превърнаха в освиркване, а ръкостисканията – в юмруци. Ама не като твоя мек юмрук, който прибра тогава на протестите.
Сега в твое име арестуват граждани, които искат да ти зададат въпроси.
Помниш ли Шипка, Радев?
Онова лято, когато беше надеждата на хората там, на върха. Устремно вървиш към подножието на стълбите, където завърши политически Кирил Петков с камъните по него.
Вашият коментар