Автор: Стефан Антонов за “Гласове”
Нови банкови регулации
От три години европейският политически и финансов елит постоянно се оглежда в трилионите спестявания на европейски домакинства и търси начин да улесни тяхното канализиране в одобрени от политическата върхушка направления. Такива са изкуственият интелект, отбраната, енергетиката, възобновяемата енергия и т.н. Нова регулаторна инициатива на Европейската комисия сякаш цели да удари два заека с един изстрел и едновременно да улесни инвестициите в привилегировани начинания и да преформатира европейския банков пазар в ущърб на малки и благоразумни държави като България.
Комюнике, озаглавено „Конкурентоспособност на банковия сектор и единният пазар в банкирането“, съставено съвместно от Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европа, очертава рамките на бъдещи промени в регулациите на банковия сектор, които ще потвърдят всички страхове на онези българи, които не се противопоставяха на еврото по идеологически, а по прагматични причини. Под предлог да се насърчават мащабни инвестиции в ключовите направления банковите групи ще могат далеч по-свободно да местят капитал и ликвидност от дъщерните си институции към своите централи.
Проблемът е голям за България.
Заради ограниченията на валутния борд банки в България да се подпомагат, те трябваше да изградят солидни капиталови и ликвидни буфери, с които да си бъдат самодостатъчни и устойчиви на трусове. Затова и българският банков сектор се оказа сред малкото, които не са инвестирали в токсичните активи, предизвикали световната финансова криза. Българският банков сектор мина стабилно през кризата и без банкови фалити. КТБ беше криминален случай. Който и да си изберем за злодей причинител на фалита, банката не си отиде, защото следваше модерните увлечения на инвестиционните банки. А сега Европейската комисия иска да задава модата и да стимулира концентрацията на инвестициите.
Към средата на второто десетилетие те формираха многомилиардни буфери, които станаха привлекателни за банките майки. Те имаха печалби в банките им на изток, които представляваха кокошки, носещи златни яйца.
Европейската централна банка и Европейската комисия още в периода между 2018 г. и 2020 г. комуникираха желанието си да окрупняват банки, да преместват ресурсите им в техните централи и така да жертват периферията на ЕС, за да повишат глобалната конкурентоспособност на европейските банкови групи. Даже дефинираха стратегическа цел – да насърчават създаването на т. нар. „банки шампиони“.
Предупрежденията за този риск за кратко станаха център на обществения дебат през пролетта на 2020 година в навечерието на присъединяването ни към така наречената чакалня на еврозоната. Тогавашният премиер Бойко Борисов все още се колебаеше, но коронавирусът, проевропейски настроените политици, както и банковото лоби все пак надделяха и страната ни се качи на влакчето с вагони, наречени Единен банков съюз, Чакалня и накрая се прикачихме на самата еврозона.
Целият дебат за рисковете и ползите от приемането на еврото се ограничи до опасността от инфлация и спестяванията на бизнеса от трансакционни разходи при валутни преводи. Съзнателно под килима се замитаха икономическите и регулативните последствия. Още преди да стана колумнист на „Гласове“, предупреждавах от страниците на спряното списание „Икономист“, че далеч по-голям риск дебне банковата ни система.
Още измерения на проблема за България
Предвиждат се нови регулации за улесняване на кредитирането за дигитални бизнеси. Нови правила как банките да местят средства, без да са ограничени от национални регулации. От първостепенно значение ще бъде банките майки да отговарят на регулаторните изисквания, а състоянието на дъщерните банки ще е на второ място.
За България това означава в най-добрия случай българските банки, които бяха силно капитализирани и високоликвидни, да станат на средноевропейско ниво. За домакинствата, които се радват на едни от най-ниските лихви по ипотеки, лихвите може да поскъпнат, за да поевтинеят за клиентите на банковите групи другаде из Европа.
Промяната облагодетелства изцяло големите европейски финансови и индустриални групи. Например при срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц премиерът Румен Радев поиска достъп на българските производители на дронове и въоръжение до стратегическите поръчки на превъоръжаващия се Европейски съюз. На свой ред Мерц отговори, че трябва да се работи за уеднаквяване на платформите. За да е ефективна войската, тя трябва да ползва платформи, които са добре познати и като опериране, и като капацитет. На езика на дипломацията, за България това означаваше „ние ще строим ракети и ще обираме големите пари, вие правете барут и сглобявайте снаряди“, което си е трохи.
Сега ще се окаже, че България дори ще кредитира проекти, обогатяващи западните индустриални групи, а банковият сектор ще се подчини на европейски стратегически цели, поставяйки след това потребностите на българската икономика.
Някой може да каже, че сами сме си виновни, задето нямаме с какво да привлечем европейските капитали. Отговорът ще е, че и да нямаме, занапред ни се отнемат и малкото инструменти да претендираме за индустриално сътрудничество и трансфер на технологии към България.
Комюникето с очертаните направления предстои тепърва да се разглежда, като националните правителства и централните банки ще имат възможност да изразят своите възражения и притеснения. В същото време става ясно, че стремежът към окрупняване на бизнеса в Европа не секва. Може временно комуникирането на дадени намерения да се прекъсва, за да успокоят обществата на скептични държави. И след като вече сме част от еврозоната, машината се задейства.
А държави като Унгария и Полша, където не властват идеологията и чуждопоклоничеството, продължават да избягват еврозоната.
Вашият коментар