Иво ДИМИТРОВ
През 1893 година гениалният Алеко Константинов среща казанлъчанина Ганьо Сомов на Изложението в Чикаго и оттук се ражда идеята за книгата „Бай Ганьо“, която се среща за първи път с читателите година и половина по-късно. Търговецът на масло е прототип на литературния герой. Този забележителен образ, роден в контекста на следосвобожденска България, и до днес остава най-точното обобщение на черти, особености и характеристики, оформящи националния български характер. Политически амбициозният тогавашен обществен тип е арогантен, груб и духовно незрял, който с лакти е готов да се бори не просто за съществуването си, но и за налагането си. Цялото това показно балканско нахалство контрастира по особен начин при контакта си с европейската цивилизация. Образът е още по-жив заради майсторството на Алеко да го подсили по особен начин с абичката, пояса, потурите и мускалите. Тези детайли ни се поднасят фино – само както може да го направи талантливият писател.
Точно преди 15 години тогавашният вицепремиер Цветан Цветанов цъфна със северняшки калпак, пояс и потури на международния фестивал на носиите в Жеравна. И за да бъде посланието до електората достатъчно силно, в носии до него грееха съпругата му Десислава и голямата му дъщеря Гергана.
Сега буквално за броени дни видяхме бившият главен секретар на МВР и настоящ кандидат за вицепрезидент Георги Кандев да позира как кове желязо на традиционния събор на занаятите в село Орешак, после на Голяма Богородица да се прекръства енергично в църковен храм, след което да продължи през връх Вихрен, за да си купи зарзават на сергия за плод и зеленчук, и накрая слага поантата с македонска носия и маратонки на познатия ни вече фестивал в Жеравна. И всичко това се случва далеч преди началото на кампанията.
Особената енергичност на днешните политици, примесена с готовността им да демонстрират патриотизма си, облечени в потури и с нахлузен калпак, ни напомня за литературния герой. Тук културният паралел е неизбежен. Поне на ниво поведенческа символика.
Както стана дума по-горе, и в трите случая дрехата има функция, надхвърляща практическото й предназначение. При Бай Ганьо абичката, поясът, калпакът и останалите балкански атрибути го маркират като човек, дошъл от различна културна среда. Когато тръгва из Европа, той носи със себе си не просто дрехи, а представата си за собствената си българска идентичност. При Цветанов и при новия интернет герой Георги Кандев калпакът и потурите също превръщат политика в своеобразен визуален знак на българското.
Иначе и тримата носят България в себе си и всячески се опитват да не пропуснат да ни го покажат. Но именно тяхната България се сблъсква челно с европейските практики, маниери и разбирания. Тя няма шанс да се интегрира културно в европейската среда. Техният проблем не е, че са българи, а че са способни да превърнат националната си принадлежност в оправдание за собствените им постъпки и поведение. Каква е разликата от това да пробуташ изгодно мускал с розово масло до това да използваш политическата власт, за да си купиш евтино верига от апартаменти (за последните и досега не е ясно с какви средства са придобити), или да нахлузиш калпака, за да се харесаш на бъдещите избиратели. И не на последно място, ако калпакът е най-важен за теб, защо си готов да получаваш заповеди от чужди посолства. Тоест става дума за чиста проба бутафорен патриотизъм и дълбоко разминаване между национални знаци и национално съдържание. Точно тази разлика Алеко ни показва вече 130 години, а ние още не можем да видим.
Вашият коментар