Избирателите на Радев изчезнаха като електората на Слави

Вотът едва сега започва, мачът не е свирен

Президентските избори едва сега започват.

Те можеха да завършат с победа на Илияна Йотова на първия тур, но това не се случи и причината е една – заради убийствено ниската избирателна активност, която има всички белези на осъзнат наказателен вот. Тя не е ниска, защото на избирателите не им пука кой ще е президент. Тя не е ниска, защото ДПС и ГЕРБ нямаха кандидати. Тя не е ниска, защото всички вкупом сме решили да скъсаме обществения договор. Тя е ниска, защото хората, които през април подкрепиха “Прогресивна България”, сега не гласуваха. Изчезнаха яко дим. Стопиха се като избирателите на ИТН.

През април за ПБ гласуваха 1.4 млн. души! БСП имаше отделно около 100 хиляди избиратели. Ако тези хора бяха гласували сега вкупом за Йотова, тя щеше да е вече президент. Но малцина от тях гласуваха сега, на всичкото отгоре – 9% от гласувалите за ПБ през април сега гласуваха Гюров! А 11% се завърнаха там, откъдето тръгнаха – при Костадин Костадинов от “Възраждане”. Картината е по-трагична за ПБ – всичко това означава, че

на този етап не съществуват “избиратели на ПБ”.

Както няма “структури на ПБ”, така няма и избиратели на тази партия. И ако такива не се появят скоро, тази партия ще си отиде наистина като ИТН. Като снежен човек през май.

Не е виновна кампанията. Нито Йотова се издъни кой знае колко, нито Гюров блесна с нещо. Кампания имаше, макар темите по време на предизборния месец до болка повтаряха темите, които предъвкват преживните ни политици от началото на годината поне – “Петрохан“, подготовката на бюджета, корабите в Черно море, цените на дизела, арестите на кметовете, помилванията, Starlink, магистралите, магистратите, войната, другата война… Всички тези теми безспорно са допринесли за публичния образ на кандидатите, просто те едва ли са променили мнението и на пет човека през предизборния месец.

Ако се вгледате по-внимателно, ще забележите кампанията – някакви хора наистина са седели на едни маси и са мислили здраво. Примерно, измислили са, че Илияна Йотова няма нужда от много изяви, тъй като според социолозите тя водеше с много, а само “който не играе, той не греши.“ Йотова имаше изключително обрана, почти невидима кампания, а там, където се обаждаше – примерно около това какво, къде и защо е подписала – не й се получаваше добре. От стратегическа гледна точка тя съвсем правилно не пожела да участва в предизборен дебат – не й трябваше. Казвам всичко това като похвала за мисловната дейност, която се е вихрила в щаба на Йотова.

Тинк танкът в този лагер обаче е стигнал до там и не е мръднал напред. Пропуснали са да забележат колосални проблеми.Първо, че и собственият “електорат” се нуждае от кампания. И второ, че около Йотова, в “Прогресивна България”, има плашеща некадърност, която е трябвало някъде да бъде покрита. А стана точно обратното…. Поради отсъствието на Йотова в предизборния месец, много голяма част от публичния й образ се градеше от хората около нея. Йотова не направи никакви усилия да избяга от мантрата “продължение на Радев“ и това не бе добре за нея, тъй като Радев и министрите му, както и активът на ПБ, не можеха да си вземат отпуск и бяха на терен, а с това пренесоха тоталната си непригодност в кампанията на Йотова. На практика

действията на министрите се залепиха за Йотова. 

Защо им беше да арестуват кметове пет дни преди изборите, в момент, в който всички се питаха накъде ще завие електоратът на ДПС, който си няма кандидат-президент? Сигурно в ПБ са си мислили, че с ареста на кметовете ще дадат силен сигнал, че са истински борци срещу Делян Пеевски? Надали. На практика обаче затвориха вратата за потенциални избиратели, за обикновените депесари, които след скандалите в партията се чудят кой път да изберат.

И, разбира се, всички забелязаха как Михаела Доцова и НСО съсипаха финала на кампанията на Йотова. Видяхме не само неадекватна държавна охрана, която бие без да пита и невъзмутимо продължава напред. Видяхме и принцеса, която сяда в каляската си и от висотата на своето величие гледа да не вижда. И после в паника обикаля София, за да каже колко е била стресирана.

Всичко това са действия от глупост, от неопитност, от неадекватност. Около Радев има доста неопитни хора, които се крият, когато не трябва, и говорят, когато не трябва. Те наистина са неадекватни. Това не бива да звучи чак страшно – мнозина са се учили на наш гръб. Просто за ПБ и Йотова това бе изключително лош момент, тъй като неадекватността лъсна по време на избори. И това може би отреди този резултат на Йотова на първи тур.

В щаба на Гюров също са седели около маса и със сигурност също са мислели върху кампанията му. Измислиха, че трябва да правят клипчета за социалните мрежи, в които да го представят като нормален човек. Много хора се смяха, но не, това не е лоша идея. Явно са решили, че

Гюров изглежда ненормално отдалечен.

И Гюров започна да меси хляб, да кара комбайн, рита мачле с авери, да се шляе из пазара в Джулюница и да цепи дърва на фона на: “В живота има бедни и богати, в живота има шматки и тарикати”. Нормални човешки неща. Гюров и хората около него много искаха той да каже, че умее да прави арматура, да строи скелета, да бере ягоди, да мие дори чинии в библиотека, да бъде пазач и какъв ли още не. Нормален.

Да превърнеш кандидата за президент в нормален човек сигурно е добра стратегия, но в друг случай. В случая “Гюров“ – човек, който изглежда добре, има добро образование и като цяло – ще стои добре около европейските лидери – по-добрата стратегия беше да засилиш наличните му добри качества, а не да му пришиваш нови, по-скоро несвойствени. На практика – те се опитаха да направят от Гюров Кандев, въпреки че си бяха взели Кандев точно заради това – да има един ”нормален човек”, ”обикновен гражданин”, радост за “простите хора, бачкаторите“.

Гюров успя да се представи повече от добре не заради кампанията, не заради клипчетата, а заради максималната мобилизация, и то на фона на липсата на такава в отсрещния лагер.

В края на краищата – кампания имаше, но тя не се получи. Има един ясен критерий за успешността на една кампания – избирателната активност. Щом тя е срамно ниска, значи безспорно кампанията е била слаба. Тя беше слаба, защото не бе насочена към масовия български избирател, към мнозинството, което не вее знамена, а се колебае – защото мисли. Кампанията бе насочена, както винаги, към “сигурния” електорат –

явно някакъв библейски страх тресе партиите,

че ще загубят и хората, които все още им вярват. Твърд електорат обаче има градската десница, има в ДПС и ГЕРБ. Твърд електорат няма в ПБ.

Какво би могло да се промени между двата тура? Всичко. И нищо… Всичко, защото резултатите от първия тур ясно показват, че мачът може да завърши с пълен обрат, т.е. Андрей Гюров може да бъде президент на страната. Оказа се, че мачът не е свирен, и точно това ще вдигне избирателната активност на втория тур.

И нищо, защото за тази цел

трябва да се търси резерв, а този резерв може да дойде само отвън.

Всякакви приказки от рода – “ние имаме вътрешен резерв”, не бива да се говорят – нито от Гюров, нито от Йотова, освен вкъщи пред огледалото, защото не са верни. Кандидатските двойки трябва да се обърнат към българите, а не просто към Бойко Борисов, който вече чака на гюме – като добър търговец на Капалъ чаршъ.

Разликата между двете кандидатските двойки е малка. Толкова малка, че дори избирателите на една малка партия могат да наклонят везните. Важното е някой да ги докосне.

в. Сега