Проф. д-р Сергей Игнатов е историк, сочен за основател на българската египтология. Специализирал е в Оксфордския университет и дълги години е професор в НБУ, където е бил и ректор. Бил е ректор и на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс. В политическата си кариера заема поста министър на образованието 2009 – 2013 г., а през 2026 г. е назначен за служебен в същото министерство.
-Г-н Игнатов, едновременно започнаха новият политически сезон и новата учебна година. Ако трябва да направите исторически паралел, в какъв цикъл се намира страната ни в момента – на застой, на преход или на преддверие към нещо ново?
-Може би последното е най-правилното – преддверие към нещо ново. Има някакво усещане за слънчев утрешен ден. Ако нищо не се случва, то ние няма да имаме желание за промяна. Смятам, че новата учебна година и новият политически сезон са показателни за нещо ново.
-Новата учебна година обаче започна с много лоши резултати на нашите ученици от изследването PIZA. Как ще коментирате този факт?
-Първо ще кажа, че цялото ни общество е виновно за тези резултати. Виновни сме и ние, които искахме да реформираме образователната система, защото допуснахме през тези близо 40 години след колапса на комунизма, да съществува доста активна и ретроградна група, която явно или задкулисно да оказва влияние върху обществените процеси. Тези хора са хвърлили яко котвата в предишната епоха. Те мърморят, че демокрацията и Европа се разпадат, което доведе до разпад и в образователната система. С това мърморене сме стигнали дотам, че в най-важните сектори на живота не са направени необходимите реформи.
Иначе резултатите от PIZA са ясни. Те показват, че камбаната вече бие много силно за реформа, която да се насочи от това пасивно зазубрено състояние към активно функционално образование. Силата на една нация е в силата на всеки индивид и да си кажем честно – системата на зазубряне води до подготовка на поданици. Ако тя някога е била необходима, сега продължава по инерция, защото подкрепя индустрията на частните уроци и така нататък. Просто е необходимо цялото учебно съдържание и програмите да се прегледат и децата да бъдат облекчени. Учениците ни са претоварени. За доброто бъдеще на нашата нация те трябва да учат по-малко основни неща и да имат повече време за практика, за усвояване на материала. Не е възможно всеки час да се препуска като на състезание. Аз лично смятам, че от всичко, което се учи, трябва да останат 30 процента най-основни неща, които след това да бъдат осмислени чрез практика. Задачите на PIZA са прости и буди недоумение какво не разбират нашите ученици. И аз ще ви кажа – това е въпрос формиран мисловен и поведенчески модел. Четох пример, който дава Диян Стаматов – бивш зам.-министър на образованието и директор на училище. Той споделя, че дори ученик, който има 100 точки на Националното външно оценяване по математика, не е способен да реши задача от PIZA. Причината е, че е наизустил формули и теореми, но не знае елементарни практически решения.
Вижте, ние преподаваме в зависимост от това как изпитваме. След като изпитването се основава на този възпроизвеждащ модел, такова е преподаването. Трябва да се сменят и двете системи.
-Значи някъде се къса нишката на мотивацията на учителите да преподават по модерен начин?
-Къса се, защото както учениците, така и учителите са претоварени. Учителската професия е творческа, в която обаче не може да се проявява творчество, защото има много административни задължения.
Когато бях министър първия път, при мен идваха майки, които искаха да се смени шестобалната система, не била точна. Не бях съгласен с тях, за друго става дума. Трябва да променим системата на изпитване и това ще промени преподаването.
-Гледах клип, в който питат две момичета на 15-16 години къде се намират съответните органи на човешкото тяло. Те не можаха да посочат нито един на правилното му място, а би трябвало на тази възраст да са го учили. Защо се получава така?
-То те трябва да знаят мястото на органите преди да отидат на училище, да го знаят от родителите си.
Има едно нещо, което трябва да признаем и то е, че основните инструменти за реализация на един човек днес са английският език и компютърните умения. Това беше предсказано още през 1992 година от покойния проф. Богдан Богданов в негова лекция в Софийския университет. Той разказа как ще се развие българското образование до края на 90-те години и в новото столетие. Беше охулен, че иска да го разруши. Вече е факт, че в гоненето на знания, които дават възможност за бърза реализация, се пропуска всичко останало.
-Като професор и бивш ректор как оценявате състоянието на висшето образование в България? Има ли реална конкуренция между университетите, или те произвеждат кадри за пазар, който вече изисква съвсем различни умения?
-Има някаква конкуренция между университетите, но тя не е реална, оценяването е твърде домашно. Съществува Агенция за оценяване и акредитация, но ние всички се познаваме. Нормалната акредитация се прави по друг начин – идват експерти от пет различни европейски държави и дават външния поглед за развитието. Най-важното е, че в доклада, който те ще напишат след това, ще има много нови неща, които наистина да помагат за развитието на системата на висшето образование. Когато обаче правим това по домашно, с едни и същи наши хора, няма ефект.
Вървят обвинения, че всеки втори у нас е професор, но да си кажем истината – броят на хабилитираните лица в България намалява. Преди 6 години, от когато са моите данни, те бяха с 20 процента под средното изискване за Европейския съюз. Тоест ние имаме недостиг на учени и преподаватели. Реална конкуренция между нашите университети няма. Поради това, че не сме отворили достатъчно широко вратата европейската цивилизация и демократичните принципи, не можем да кажем, че има положително развитие. Младите учени, освен заплата, искат и човешко отношение, модерни лаборатории и кабинети.
-Предстоят президентски избори. Какъв профил на държавен глава е нужен на страната ни в тази сложна геополитическа ситуация – обединител, силен политически лидер или по-скоро технократ?
-В конституцията е казано – да олицетворява нацията и да я обединява. Без всякакви съмнения, профилът на президента трябва да е проевропейски. Никак не е добра тази многопластова политика, която води до изолация на страната ни. През годините много българи напуснаха страната поради бедност, по финансови причини. Защо обаче не се връщат, след като заплатите у нас вече горе долу са като европейските. Защото ги няма останалите цивилизационни условия за развитие. Ако отворим широко вратата Европа да влезе в България, то голяма част от тези 2 милиона и половина извън границата ще се върнат. От такъв президент имаме нужда. Да го назовавам ли, че това е Андрей Гюров. Аз съм член на Инициативния му комитет. Заставам зад него, защото шикалкавенето в политиката не води до добри резултати. Съюзници сме с едните, но дайте да не се караме с другите. Част от достойнството на нацията е и лоялността към съюза към който принадлежи.
-Като историк и политик, смятате ли, че България има нужда от промяна на формата на управление (например към полупрезидентска република). Или проблемът не е в Конституцията, а в хората, които я изпълняват?
-Твърде опасно е да минем към президентска република. Ние все още нямаме добре изградени и вкоренени в историческа ни тъкан институции, които да не позволят да се поставя под въпрос демократичното развитие на страната. Мисля, че нашата Конституция е добра, но това, което направиха с отнемането на правомощията на президента да съставя служебно правителство, би трябвало да се върне. Има един проблем с твърдата ръка, който се внушава и е свързан със социалните проблеми и бедността. Ако по-голямата част от хората в България имат високи доходи, желанието за твърда ръка ще започне да намалява. Затова трябва да се борим – хората да станат богати, а не да променяме конституцията, за дойде твърдата ръка. Достатъчно дълго време сме имали такава ръка.
-Кой е най-важният урок от българската история, който настоящата политическа класа упорито отказва да научи?
-Има един урок и той е, че на първо място са интересите на България и любовта към страната. Всички сили и фобии, които имаме още от Освобождението, трябва да отидат в миналото. Не може да обичаш страната си и да свързваш тази любов с някаква друга държава. Никой не уважава тези, които постоянно се извъртат насам-натам.
-Имате ли надежда, когато гледате младото поколение българи днес?
-Аз специално имам надежда. Не вярвам на формулите още от древността, че младите за нищо не стават. Обратното, светът е техен. Все по-често възрастните не стават, защото не могат да бъдат адекватни на скоростта на процесите и промените. Не говоря само за технологиите, а и за погледа върху света. Съвременните млади хора нямат страха, който всеки, живял в комунизма, носи в сърцето си. Страх от това да отидеш в администрацията, да си потърсиш правата. Все очакваш някой намусен човек да ти се развика за нещо, за което не си виновен. Слава богу, вече не е така.
Като преподавател мога да кажа, че съм възхитен от голямата част от моите студенти. Когато като министър обикалях училищата и мога да кажа, че на повечето места има прекрасни млади хора. Глобализацията, в която живеем, не е политическо решение на някакви събрани на тъмно хора. Ние постигнахме това, за което и Левски е мечтал. България е част от европейските народи, борим се да бъдем равни с тях, но за да бъдем равни, трябва да бъдем по-образовани.
Петя Бахарова
Вашият коментар