Към 18 април сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП. Ако днес се провеждаха парламентарни избори, 24.5% от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20.5% – за БСП. ДПС е с електорален дял от 6.1%, а ОП – с 5.5%. С 1.1% „Воля” би загубила шансове за участие в следващ парламент.
Това показват данните от априлското проучване на социологическата агенция „Екзакта”.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения. Има две ядра – около РБ и около „Демократична България”. Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент. Извън тях остават 5% българи, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство.
За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.
В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства. Ретроспективните данни на „Екзакта” сочат, че след президентския вот през 2016 г., влиянието на БСП нарастваше. Този процес е прекъснат понастоящем.Априлското изследване показа, че общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП. 27% твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29% то намалява. БСП разширява влиянието си според 26%, а според 28% го свива. Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от хората като губещи политическо влияние.
Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56% от българите. 27% искат предсрочен вот. 53% от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.
В настоящото изследване за пореден път се регистрира висока подкрепа (сред 74% от българите) за членството на страната ни в ЕС. Противниците са 16%. Ретроспективният анализ по данни на „Екзакта” от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока – между 74% и 79%. Неодобрението е между 13% и 16%. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП – 28%.
Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55%-60% през последните години, а неодобрението е между 22% и 28%. През април 2018 г., 58% от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.
Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи (40%:34%). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи.
Данните са от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 12-18 април 20018 г. Чрез полустандартизирано “face-to-face” интервю по домовете им са изследвани 1000 пълнолетни лица, в 125 гнезда, в 89 населени места. Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е около 3%.
източник: epicenter.bg/
Вашият коментар