Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) публикува в четвъртък трето осъдително решение срещу България, свързано с прословутата операция “Медузите” от март 2010 г. във Варна.
Досега държавата бе осъдена в Страсбург първо от тогавашния председател на Общинския съвет на Варна Борислав Гуцанов (БСП) и семейството му. После – през 2015 г., осъдително решение бе обявено и заради ареста на варненския бизнесмен Даниел Славов–Дидо Дънката, и семейството му. И в двата случая арестите бяха извършени показно на 31 март 2010 г. призори, като маскирани и тежко въоръжени полицаи нахлуват в домовете им, докато те и невръстните им деца още спят, и ги задържат пред тях, а всичко е заснето от специално доведени оператори на МВР. И по двете дела са присъдени по 40 000 евро обезщетение за морални вреди на семействата, отделно от това – и разноските по делата.
Обявеното днес ново решение е по жалба на тогавашната главна счетоводителка на общинското дружество “Автотранспорт” във Варна Яна Кръстева и съпруга й със същите оплаквания – в 6.55 ч на 31 март 2010 г. в дома им нахлува полиция, направени са обиски в дома и офиса, извършени без предварително разрешение на съда, широко медийно отразяване при нарушение на презумпцията за невиновност. ЕСПЧ приема, че в случая е нарушено правото им на личен живот по чл. 8 от конвенцията, както и за липса на ефективно средство за защита на това нарушение (чл. 13 от конвенцията).
По това дело ЕСПЧ за пореден път констатира, че българското законодателство не предвижда възможност за постфактум съдебен контрол за начина на провеждане на претърсването и изземването. Адвокат Михаил Екимджиев, който представлява жалбоподателите пред Страсбург казва, че това е системен проблем, констатиран многократно от Евросъда, включително и в решенията по делата “Гуцанови” и “Славов и други”. “Става въпрос за това, че понякога, макар и претърсването и изземването да е предварително разрешено, при неговото осъществяване произволно се изземат вещи, които нямат нищо общо с предмета на обвиненията, но никой не контролира какво е иззето. В такива случаи пострадалите от произвол на разследващите лица нямат право да се обърнат към съд, който да прецени легитимноста на техните действия. Властите трябва да предприемат законодателни мерки, вместо да чакат ново пилотно решение”, казва Екимджиев. Съдът изрично подчертава, че делото повтаря случаите “Гуцанови” и “Славов и други”.
Същевременно, обезщетенията, които са присъдени в този случай, са сравнително по-ниски – 3000 евро за неимуществени вреди, плюс 1500 евро за разноски, заради по-ниската интензивност на нарушението.
Така до момента по прословутата акция “Медузите” само обезщетенията, присъдени от Страсбург, стигнаха 83 000 евро, а заедно с разноските минават 90 хиляди. През пролетта на 2010 г. операцията бе обявена от МВР като насочена срещу високопоставени варненски общинари и бизнесмени, уличени в злоупотреба със средства на общината при закупуване на автобуси – нови и рециклирани, за общинския транспорт. Както всички подобни дела, замислени за политическа употреба, и това свърши безславно.
Равносметката от Страсбург само за арестите при двете най-шумни операции на МВР от онзи период под контрола на Цветан Цветанов – “Октопод” и “Медузите”, надхвърли 200 000 евро. Операцията “Октопод” например струва близо 110 хиляди евро обезщетения, обявени с решение от март 2016 г.
Извън тази сметка е обезщетението от 5000 евро на шефа на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов (операция “Касоразбивачите”), присъдените 14 000 евро на финансиста Тенчо Попов и съпругата му столичен нотариус, пак заради зрелищен арест в столицата по провалилото се дело “Цонев – Сантиров – Попов” и др. Малко по-сложно е да се направи обща равносметка на щетите от политиката “Цветанов” от този период дори само по отношение на решенията на Страсбург. Отделен е въпросът за заведените дела и в България по Закона за отговорността на държавата за вреди.
източник: capital.bg/
Вашият коментар