На този ден: 79 години от спасяването на българските евреи

март 10th, 2022 Редакция "Проватон" ЛЮБОПИТНО 0 коментара 45

Ето с какво ще остане в историята 10 март

На днешния ден през 1876 Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон, казвайки „Господин Уотсън, елате тук, искам да ви видя“. Два дни по-рано изобретението получава патент. Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия телеграф. Често се спори кой е създателят на устройството, тъй като редица учени и изобретатели участват в този процес. Ранната история на телефона все още не е изяснена и е обсипана с противоречия, твърдения и контратвърдения.

Първата телефонна връзка в България е проведена в сегашния град Пордим. Това става през 1877 г. по време на Руско-турската Освободителна война при Обсадата на Плевен. Връзка е осъществена между крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич от щаба на Руската армия. Днес и двете сгради са музеи.

През 1906 година става най-голямата производствена авария в мина в Европа. В град Куриер в Северна Франция загиват 1099 души, включително и деца миньори. Отговорността за трагедията се приписва на собствениците на мината Compagnie des mines de houille de Courrières. Ден преди мината да се взриви, от нея започва да излиза гъст дим и са открити токсични газове. Оказва се, че на 270 м дълбочина, в една от ямите, е избухнал пожар. Не е ясна причината. Работниците не успяват да овладеят пожара своевременно и заравят ямата с пръст, за да блокират достъпа на кислород в нея.

Според един от докладите, от ръководството са пренебрегнали предупреждението, че мината е опасна и не са преустановили работния процес. На 10 март, малко преди 7 сутринта, отново избухва пожар, този път – в много по-големи мащаби. Следва мощен взрив. Унищожени са над 100 км. от галериите, а много от миньорите намират смъртта си в пламъците. Други са затрупани от горящите отломки.

През 1943 година Цар Борис III отменя постановлението на правителството за депортация и спасява българските евреи. Депортациите са спрени след силна обществена реакция и масови протести. Отношение по казуса взимат Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери.

На 22 февруари 1943 година България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери. Дотук се стига, след като дълго време цар Борис успява да отклони вниманието на Хитлер от въпроса за българсите евреи. Три години по-рано е приет Законът за защита на нацията. С него се поставя началото на антисемитизма, като държавна политика.

В разгара на Втората световна война фюрерът Адолф Хитлер решава да ликвидира еврейската конгрегация в Европа напълно. Той поставя пред своя съюзник – Царство България въпроса за депортирането на близо 50 хиляди български евреи от неговите предели в концентрационни лагери в Германия и Полша.

След оказан германски натиск, на 22 февруари 1943 година главният комисар на КЕВ Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Взето е решение първият контингент от евреи да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“. За целта КЕВ издават зловещата заповед и полицията започва “лов на евреи”. В Пловдив са събрани близо 9000 български евреи, с готовност да бъдат откарани с влакови ешелони за концлагера Треблинка.

В България днес се отбелязва Деня на Холокоста.

Днес актьорът Иван Ласкин щеше да навърши 52 години.