Тази година българинът е много по-активен почиващ в сравнение с миналата, но родният туризъм не печели много от това, защото почиващите са свили максимално харчовете, показват данните на НСИ за второто тримесечие.
Пътуванията на български граждани през арил, май и юни, когато паднаха ковид ограниченията, са се увеличили с 15,5% в сравнение със същите месеци на 2021 г. Тази тенденция се е засилила в разгара на летния сезон и вчера служебният министър на туризма Илин Димитров каза по Би Ти Ви, че летуващите до края на юли са били с 55% повече в сравнение с година по-рано и само с 25% по-малко от рекордната 2009 г. Според него обаче това не означава непременно по-добри печалби за сектора, тъй като инфлацията кара хората да свиват разходите и на практика е изяла по-голямата печалба.
Това се доказва и от цифрите на НСИ, но има доста голяма разлика дали става дума за парите, оставени от българските туристи в родината им, и тези, които те са похарчили в чужбина.
У нас например почиващите през тези три месеца са похарчили 267,922 млн. лв., което е само с 8,2% повече в сравнение със същите месеци на 2021 г. Този ръст обаче е по-малък от инфлацията за същия период. От май 2021-а до май 2022-а цените у нас са нараснали с 15,6% и на практика българският турист си е позволявал да купува тази пролет и лято по-малко в родината си, отколкото година по-рано.
Най-силно се чувства това по отношение на храната. Разходите на българския почиващ по това перо през второто тримесечие на 2021 г. са били 99,844 млн. лв., а година по-късно – 103,741 млн. лв., т.е. са нараснали само с 3,9% при 15,6% инфлация.За нощувки в хотелите разходите дори намаляват с 4,3% в сравнение с година по-рано. Самите хотели отчитат далеч по-големи приходи тази година в сравнение с миналата, те се доближават дори до парите, които са спечелили през рекордната 2009 г., но това идва най-вече по линия на гостите им от чужбина, а не от българите.
Разходите за транспорт на българския почиващ са се увеличили с 22,13% в сравнение с година по-рано, но това е нормално, тъй като и поскъпването на горивата е с процент много по-голям от общата инфлация.
Трябва да се отбележи, че поведението на българите, които са почивали в чужбина през второто тримесечие, няма нищо общо с това, което проявяват у нас. Пътуващите в чужбина са похарчили през второто тримесечие 171,371 млн. лв., а за същия период на миналата година – 34,817 млн. лв. Разликата е 342%.
При това те са платили с 384% повече за храна спрямо година по-рано, със 704% повече за транспорт и с 290% повече за атракции и всякакви други харчове, докато са на екскурзия или почивка. Екстремните разлики се дължат и на това, че през второто тримесечие на 2021 г. по света имаше масови ограничения и хората почти не пътуваха. Данните са само за личните пътувания на българите, но и при служебните командировки тенденцията е същата – харчовете нарастват, но в страната това става с процент по-нисък от инфлацията за разлика от харчовете в чужбина.
Големи ръстове имат през второто тримесечие и оборотите на дейности, свързани с туризма. Например туроператорите отчитат годишно нарастване на оборотите си със 177,7%, а авиокомпаниите – с над 213%. Трябва да се има предвид обаче, че освен инфлацията влияние върху тези ръстове има и обстоятелството, че по същото време миналата година тези браншове бяха на ръба на оцеляването и почти не работеха.
Приходите на хотелите само от нощувки това лято са се възстановили и са вече много по-близо до рекордите от 2019 г., показват данните на НСИ.
През юни например общият приход на всички хотели у нас е 178,754 млн. лв., като съществената част от него се формира от отсядащите чужди граждани, които са оставили в тях 114,5 млн. лв. Приходите през този юни са повеч от двойно по-големи в сравнение с юни на 2021 г., когато са били само 82,5 млн. лв.
През юни на върховата за българския туризъм 2019 г. приходите на хотелиерите са били 205 млн. лв., сочат данните на НСИ.
Вашият коментар