Кризата на европейския политически елит придоби завършен вид с падането на правителството в Германия. Канцлерът Олаф Шолц загуби вота на доверие, наложен от загубата на парламентарно мнозинство след оттегляне на партньор от тройната (светофарна) коалиция. Преди две седмици вот на недоверие свали и френското правителство.
Страната с най-развита икономика и най-голямо население в Европа поема към предсрочни избори на 23 февруари. Очаква се управлявалите досега социалдемократи на Шолц да загубят тежко (17% от гласовете), а начело да се върнат консервативните християндемократи (32%). Издигнала се до втора сила „Алтернатива за Германия“ ще вземе към 20%, но няма да участва във властта, защото останалите изключват коалиция със заклеймeната като крайнодясна и проруска партия.
Повсеместният политически възход на патриотичния евроскептичен сектор е резултат от икономическите и социални проблеми, в които т.нар. либерален консенсус вкара Стария континент. Специално в Германия упадъкът започна преди десетина години при канцлера Ангела Меркел с прием на огромна маса мигранти и залитане към „зелена“ енергия. Държавните разходи постепенно ескалираха, а икономиката претърпя щети от климатичния преход, санкциите срещу Русия (вкл. евтиния природен газ) и военната помощ за Украйна. През последната година Германия реално е в рецесия, емблематични индустриални гиганти като BASF, ThyssenKrupp, автомобилни компании съкращават дейност, десетки хиляди работници и изнасят производства към САЩ или Китай заради повишените производствени разходи, а фалитите в средния и дребен бизнес рекорден брой.
Катализатор за краха на правителствата в двете водещи икономики на ЕС станаха растящите вътрешни дългове и бюджетни дефицити. Във Франция голяма роля изиграха и политическите пируети на президента Макрон, който след загуба на евровота веднага разпусна националния парламент и свика извънредни избори, за да пресече възхода на крайната десница. Неговите центристи в колаборация с леви и крайнолеви ограничиха партията на Льо Пен и Бардела, но с цената на разтроен като лагери и крайно нестабилен парламент. Правителството на Мишел Барние издържа едва три месеца, а сега Макрон назначи центриста Франсоа Байру за премиер. Липсват изгледи за излизане от бюджетната криза.
В Бундестага дебатите преди вота на доверие илюстрираха напрежението и конфронтацията. Олаф Шолц призова да се разхлабят (модернизират) строгите правила за държавни разходи и дългове, за да се осъществят закъснели инвестиции, увеличаване на минималната работна заплата и адекватни пенсии спрямо инфлацията. Лидерът на център-десните християндемократи Фридрих Мерц контрира, че правителството на Шолц оставя една от най-големите икономически кризи в следвоенната история на страната: „Искате нещата да продължат постарому, да трупаме дългове за сметка на младото поколение, да харчим пари, а за конкурентоспособност на германската икономика не чухме нито веднъж във вашата реч“.
Разпадът на тройната коалиция настъпи в началото на ноември, канцлерът уволни финансовия министър от неолибералната партия поради спор как да се съживи стагниращата икономика. Финансовите прогнози са мрачни, държавният бюджет за 2025 г. ще бъде дискутиран и евентуално приет една след изборите, най-рано през юли.
Все още е осъществимо приемането на някои вече подготвени закони. Тройната коалиция се споразумя за данъчни облекчения и по-високи детски надбавки. От друга страна няма надежда относно законопроект за насърчаване изграждането на електроцентрали с потенциал за работа с водород, които да балансират нестабилните вятърна и слънчевата енергия. Предложение на Шолц за намаляване на ДДС върху храните от 7% на 5% също няма шанс за успех, защото според опонентите е чисто предизборен. През септември правителството одобри реформа за гарантирана минимална пенсия в размер на 48% от средната заплата, но няма изгледи да мине през гласуване в парламента. Плановете на канцлера за ограничаване на разходите за пренос на електроенергия до 3 цента на киловатчас и за частично финансиране на разходите за преносните мрежи също нямат подкрепата от опозицията.
Генерално ситуацията в Германия е тежка и прогнозите не са оптимистични. Редица експерти правят заключения, че от някогашен икономически лидер и модел страната вече е станала пример какво не трябва да се прави.
Теодор Цеков, Филтър
Вашият коментар