Кристиян ШКВАРЕК, Филтър
Добре де, как така се получава всеки път? По всяка тема в обществото уж най-големите „антикомунисти“, днес от либералната общност, заемат безотказно позицията, която заемаха комунистите, марксистите, болшевиките от XIX и XX век. Ама по всяка – борбата срещу религията и църквата, срещу национализмите, „половите неравенства“, националните държави, локалните традиции, монархията, позитивния прочит на цялото европейско минало, идентичност и култура допреди самите те да се пръкнат.
Абсолютно същата борба за „научен атеизъм“ и строга секуларизация, изкореняването на всякакъв „патрЕотизъм“ за сметка на интернационализма, създаването на „нов човек“ и „нов свят“, в който няма да има религии, нации, неравенства и граници.
Как пък няма нито една такава тема, по която всеки от нас да не знае от първата секунда, че точно тези хора, тази общност ще заеме лявата позиция, тази страна на монетата, която през изминалите 2 века заемаха комунистите? Как не се случи веднъж по такъв казус „демократичната общност“ да не заеме моментално позицията, която заемаха социалистите в Парижката комуна, спартакистите, левите интелектуалци в Европа, Ленин и Троцки, българските комунисти от 30-те, френските философи марксисти от 60-те? Ама нито веднъж, безотказно.
Кога, аджеба, ще свалим маските и ще приемем нещата такива, каквито са? Лявото, прогресивисткото, марксисткото от XIX и XX век като цивилизационна и културна алтернатива днес се представлява изрично и безотказно от градската либерална и „демократична“ общност. Хора, които не са „антикомунисти“, а просто не харесват беднотията и авторитаризма на Бай Тошо. С всички фундаментални, обаче цивилизационни и исторически позиции на троцкистите и марксистите – от Роза Люксембург до Фуко и Маркузе, те са не просто съгласни, а искрени и пламенни техни носители.
Вашият коментар