“Евро“, „безобразие“ и „протест“ оглавиха класацията за българските думи на изминалата 2025 година. Колкото и да е обеднял речникът ни и да се изразяваме с не повече от 300 слова, изговореното е перфектен психологически портрет на българите днес.
В началото бе словото, но и досега то говори най-добре за житието-битието ни. През изминалата година не спряхме да коментираме еврото, тв екипи разпитваха баби и дядовци по селата какво знаят за европейската валута, получавахме ценни съвети как да различим истински от фалшиви банкноти. Едни бранеха лева със зъби и нокти по площадите, други не спряха за викат „Ура“ за еврото. Цените се вдигнаха още преди заветния 1 януари 2026 година, когато валутата на клетия днес Европейски съюз навлезе в България. Вече броим новите банкноти в портфейлите, бабите се взират в центовете и цъкат с език при вида на новите монети. Уж сме като другите, но не съвсем.
Освен еврото протести разбуниха духовете на част от народа в края на миналата година. Дори младите от прословутото поколение Z излязоха на площадите, за да скандират против системата. Не стана ясно каква е идеята им за промяна на живота след смяната на едни управници с други, но е важно, че се чуха гласове за промяна, а това не е малко. Дали пък тя няма да дойде след въвеждането на мажоритарни избори не е ясно, защото никой не говори за тях. Макар че в мажоритарния вот май е заровено кучето, защото тогава ще се гласува за конкретни хора с конкретни качества, а не за партийна клиентела, която мисли само как да се облажи от властта, а не как да помогне на суверена, по Слави Трифонов.
В крайна сметка, всичко е едно „безобразие“ – другата любима и най-често употребявана дума от българите през миналата година. Какво всъщност ни е наред? Не остана някой да вярва на съдебната система, дори децата знаят, че благата в държавата се разпределят несправедливо, политическите тарикати стават все по-богати, а народът все по-беден. То има ли изобщо демокрация у нас? Навсякъде управляват елитите, но в държавите, от които се възхищаваме, се чува и гласът на народа. У нас той е глас в пустиня. Референдуми не се провеждат, все пак не сме Швейцария?
А как е по света?
Според британския речник „Колинс“ думата или изразът на годината е vibe coding. Терминът, вдъхновен от бързия напредък на изкуствения интелект, описва нов начин на програмиране, при който AI създава код въз основа на желанията и настроението на потребителя. С други думи — вече не е нужно да знаеш как се пише програма. Достатъчно е просто да обясниш какво искаш, а изкуственият интелект превръща идеята ти в реално работещ софтуер.
В краткия списък на речника „Колинс“ за миналата година попадат и други изрази, отразяващи съвременните тенденции и тревоги. Ето няколко примера:
– aura farming – описва хора, които изглеждат успешни без усилие, но крият изтощение зад фасадата
– broligarchy – обозначава малка група технологични милиардери с огромно влияние
– biohacking – експерименти за подобряване на тялото и дълголетието
– coolcation – почивки в по-хладни дестинации заради глобалното затопляне
– taskmasking – симулиране на натовареност на работното място.
В думите се отразява промяната на света, новите тенденции във възприятието му, приемането или отхвърлянето на технологиите, разместването на ценностната система.
И какво се оказва? Българите и другите народи сякаш живеят на различни планети. Докато на Острова, а може би и на много други места по света хората се вълнуват от марша на изкуствения интелект, който се гласи да създаде хуманоидни роботи, раждащи деца, обсъжда темите за дълголетието, коментира климатичните промени, ние определяме живота си като „безобразие“. Поне най-често употребяваме тази дума, за да опишем съществуването си и времето, в което живеем. Социологическо проучване отчете, че българите са сред най-песимистично настроените хора в света за 2026 година. За пореден път те ще избират парламент, президент, ще броят еврото като едни от най-бедните в Европа, ще теглят бързи кредити, за да отидат на почивка, ще се надяват националният отбор по футбол да спечели поне един мач. Ще попържат всички, но никога себе си. Ще протестират, без да имат ясна визия как да се промени това, което не харесват. И как самите те да станат по-добри в това, което правят.
Ще определят живота си като безобразие. Ще се подиграват на съседа, без да осъзнават, че не се различават от него по нищо.
Къде е изходът? Може би в осъзнаването, че не бива да се променят хората, а системата. Да настояват за референдуми, да роптаят срещу синдикатите, които се издържат от властта. Да протестират срещу съдебната система, от която отдавна никой не очаква справедливост. И нещо много важно – да разберат най-после, че само образованието и културата ще им помогнат да анализират правилно ситуацията. Тогава ще станат визионери. И няма да залагат на фалшиви герои.
Както отдавна е казано, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Стига сме чакали месии, а да си отговорим на въпроса защо все не ги откриваме. Намерим ли отговора, ще прозрем защо другите народи са в жълтъка, а ние сме в черупката, както би казал Йордан Радичков.
Кристина ПАТРАШКОВА
Вашият коментар