АПИ вече има конкретно трасе между Симитли и Кресна, което ще изведе трафика извън дефилето
Две нови тунелни тръби и 17 виадукта са планирани като част от трасето на автомагистрала „Струма“ през Кресна в посока Гърция. Това става ясно от ново инвестиционно предложение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), публикувано от Министерството на околната среда на 1 октомври. Документът, анализиран от Economic.bg, показва в детайли откъде се предвижда да премине направлението София–Кулата, как ще се свърже с вече проектираното платно в обратната посока и с изграждащия се обход на Кресна.
За разлика от платното Кулата–София, по което вече се извършват проектни и отчуждителни процедури, а част от свързания с него обход на Кресна се строи от ноември 2025 г., съдбата на направлението към Гърция доскоро оставаше неясна. През ноември миналата година бившият регионален министър Иван Иванов и тогавашното ръководство на АПИ все още обясняваха пред депутатите, че предстои да бъде уточнено откъде ще премине второто платно и с какъв габарит ще бъде.
Подготовката му обаче започна по-рано. Още през март 2024 г. МРРБ обяви, че ще бъде направено прединвестиционно проучване за ново трасе София – Кулата извън Кресненското дефиле, а действия по старото решение за използване на Е79 няма да се предприемат, преди да бъдат разгледани алтернативите. През юни 2025 г. АПИ обяви поръчка за 2.5 млн. лв. без ДДС за изработване на идеен проект, като задачата бе да се проучи възможността второто направление да бъде изградено непосредствено до платното за София. През август тази година МРРБ вече съобщи, че по проекта за София–Кулата източно от дефилето се работи.
От Симитли към Кресна по източния склон
Инвестиционното предложение всъщност обхваща две свързани части на трасето към Гърция. Първата е около 2.7 км в района на Симитли, където се променя организацията между пътните възли „Симитли – Център“ и „Симитли – Изток“. Там техническото решение е с габарит Г20 – две отделни платна по 7.50 м, двуметрова разделителна ивица и банкети. Целта е транзитното движение по направленията София – Кулата и София – Илинден да бъде изведено от града.
След ПВ „Симитли – Изток“ започва същинското ново направление София – Кулата. То е дълго около 23.3 км и е с основен габарит Г10.50 и проектна скорост 80 км/ч. Пътят ще се развива източно от Кресненското дефиле, в непосредствена близост до вече проектираното платно Кулата – София. Трасето засяга землищата на Симитли, Полето, Ракитна и Мечкул, а по-нататък – Стара Кресна, Ощава, Влахи и Кресна. Това не означава, че магистралата ще преминава през самите населени места, а през техните землища.
След Симитли новото направление ще се изкачва към района на Полето, където ще използва вече проектирания пътен възел при пътя Брежани–Полето. Оттам ще продължи към Ракитна и Мечкул, като при Мечкул е предвидена връзка с общинския път между двете села. Следва районът на Стара Кресна и пътен възел към пътя Стара Кресна–Ощава. Южно оттам трасето продължава през планинския терен, преди да се отдели по-на изток от платното Кулата–София в района преди „Тисата“. След това отново се насочва на югозапад, минава в района на Влахи и достига обхода на Кресна, където ще се включи във вече проектирания участък на Лот 3.2.2.
Габаритът Г10.50 обаче няма да означава еднакъв брой ленти по цялата дължина. В първите около 8 км след Симитли теренът е с надлъжен наклон над 3%, затова освен двете основни ленти по 3.50 м е предвидена и трета лента за бавнодвижещи се автомобили. Тя ще преминава и през новата тръба на тунел „Симитли“. В останалата част на открития път основното решение е с две ленти, макар че част от виадуктите са оразмерени с три ленти. При новата тръба на „Тисата“ движението ще бъде в две ленти. Така Г10.50 е общият проектен габарит на направлението, но напречният профил се разширява в отделни участъци според наклона и вида на съоръжението.
Две нови тунелни тръби и използване на вече проектирани съоръжения за платното към София
За самото направление София – Кулата АПИ предвижда изграждането на две изцяло нови тунелни тръби. Непосредствено след „Симитли – Изток“ ще бъде прокарана нова западна тръба на планирания тунел „Симитли“ с дължина 222 м. В южната част на трасето, след като двете направления започнат да се раздалечават, се предвижда нова източна тръба на планирания тунел „Тисата“, която ще бъде значително по-дълга – 1.4 км.
В други участъци няма да се проектират нови тунели специално за платното в посока към Гърция, защото ще бъдат използвани тръби от вече разработените двутръбни съоръжения за платното в посока София. При бъдещия тунел „Ракитна“ движението София – Кулата ще преминава през основната западна тръба с дължина 1124 м, докато източната ще обслужва посоката към София. Подобна е схемата при проектния тунел „Стара Кресна“, където западната тръба за движението към Кулата е с дължина 990 м. По-нататък новото трасе достига и източната тръба на проектния тунел „Света Неделя“.
Тези съоръжения не трябва да се бъркат с тунелите по действащия Е79. Проектният „Стара Кресна“, например, е ново съоръжение по бъдещото трасе източно от дефилето, независимо че в района и сега има тунел по стария път.
Другият голям инженерен елемент са мостовите съоръжения. Проектът предвижда 17 виадукта с обща дължина около 7.7 км, показват изчисления на Economic.bg на база посочените от АПИ дължини. Така приблизително една трета от новия участък ще преминава по големи мостови конструкции.
Първите три виадукта са по изкачването след Симитли към Полето и са с дължина 385, 220 и 720 м. Веднага след ПВ „Полето“, по направлението към Ракитна, е планиран мост с дължина 1.09 км. Най-дългият – 1.315 км – е след тунел „Ракитна“, по пътя към Мечкул. Между Мечкул и Стара Кресна са разположени още няколко съоръжения, включително виадукт от 740 м, а в южната част след отделянето на трасето към „Тисата“ е предвиден виадукт от 558 м. Последните два по-големи моста – 295 и 385 м, са в участъка към Влахи и Кресна. Останалите съоръжения са с дължина между 150 и 460 м.
Над 25 ха засегнати площи
Общата площ, която се очаква да бъде засегната от същинското ново направление между Симитли и връзката с обхода на Кресна, е около 25.5 ха. От тях 7.86 ха са преходна дървесно-храстова растителност, 6.81 ха – естествени тревни площи, а 5.48 ха – гори, предимно иглолистни.
Новото трасе е разположено извън границите на самото Кресненско дефиле и според уведомлението не засяга пряко защитените територии, концентрирани по поречието на Струма. То обаче пресича двете защитени зони „Кресна–Илинденци“ и „Кресна“ от мрежата „Натура 2000“. Част от трасето попада и в санитарно-охранителни пояси на находището на минерална вода „Ощава – Хладката баня“, а в обхвата му попада археологическият обект „Ощава–Кантара“, за който е предвидено предварително проучване.
Публикуваният на 1 октомври документ е уведомление за инвестиционно предложение – начална стъпка от екологичната процедура. В случая обаче АПИ изрично е поискала провеждането на задължителна ОВОС без предварителна процедура по преценяване на необходимостта. МРРБ също заяви още през август, че за новото платно София–Кулата ще е необходима процедура по ОВОС. Предстои МОСВ да определи необходимите последващи действия по процедурата.
Е79 остава локален път
Новото решение променя съществено концепцията, по която години наред се предвиждаше завършването на „Струма“ през Кресна. При одобрения през 2017 г. Източен вариант Г10.50 движението София–Кулата трябваше да остане по сегашния E79 през дефилето, който да бъде реконструиран и приспособен за тази функция, докато само платното Кулата–София се изгражда по източния склон.
Постепенно този подход беше променен. Пътната карта за завършване на магистралата и постигнатите впоследствие договорености с екологичните организации предвиждат трайно извеждане на транзитния трафик извън Кресненското дефиле, а настоящият E79 да остане като локален път. Именно новото трасе София–Кулата трябва да осигури второто направление извън пролома и да сложи край на варианта, при който старият път изпълнява ролята на едното магистрално платно.
По думите на регионалния министър Иван Шишков същинското строителство на 23-километровото платно Кулата – София се очаква да започне през 2027 г., а реалистичният срок за завършването му е 2031 г. Обходът на Кресна, който се строи от ноември 2025 г., трябва да бъде готов до края на 2027 г. След завършването на платното към София по него временно ще може да се организира двупосочно движение, докато бъде изградено и второто платно – София–Кулата, за което в момента се подготвя отделният проект и предстои екологична процедура.
Вашият коментар