Вчера гледах Румен Радев и за първи път той не изглеждаше като човек, който се кара на държавата отвисоко. Изглеждаше уплашен и объркан. Не ядосан, не решителен, не генералски строг. А уплашен. Радев излъчваше от онзи особен страх, който обзема самовлюбения човек, когато огледалото внезапно откаже да му покаже лидер в „наполеонска“ поза, а вътре се появи просто един Румен, който не знае къде са му изчезнали близо милион гласа.
В неделя генералът падна от високо, а вчера усети плочките.
Заболя го истински и за пръв път видя как изглежда реалната ситуация около него. Или по-точно – Борисов и Пеевски му я показаха нагледно. А тя е много проста: собствените му хора са го излъгали. Същите хора, които преди това са се мазнили на Борисов и Пеевски и са лъгали и тях. Борисов и Пеевски поне имат богат опит с тази фауна и затова знаеха какво да очакват от нея.
Много хора се чудеха защо Пеевски почти изчезна, а Борисов се изпари от парламента и се обаждаше главно през почивните дни от разни партийни „академии“. А защо да говорят? Далеч по-умно беше да оставят Радев да се дъни сам. Да оставят самодоволните му съветници, социолози и говорещи глави да го приспиват, докато той марширува гордо към ръба.
Както би казал класикът Борисов, „то вече му е отзад и си се върти“. А скоро май ще стане и „с 200“.
Защото какво ни обясни вчера Радев? Че хората на „Прогресивна България“ не излезли да гласуват, понеже повярвали на социологията, че битката била решена. Гениално! Придворните му социолози първо нарисуваха двайсет и кусур процента преднина, обявиха Йотова за почти избрана на първи тур и практически произведоха генерал Радев в пожизнен любимец на народа. А после Йотова остана пред Гюров даже с под три процента преднина и същата тази социология стана виновна, че народът не бил излязъл да гласува.
А бе, Румене, тя тази социология твоя ли е, наша ли е, или вече и нея Пеевски я управлява?
„Прогресивна България“ видимо е в амок.
През април Радев получи над 1,44 милиона гласа. Сега Йотова получи около 529 хиляди. Да, различни избори, различни кандидати, различна активност. Само че близо милион души ги няма. Когато победи през април, всички говореха, че заслугата беше лично на Радев: народът го искал, народът приключил с олигархията, народът му дал пълното мнозинство. А сега, когато гласовете изчезнаха, виновни се оказаха социологията, структурите, кампанията, ниската активност и сигурно ретроградният Меркурий.
Единствено Радев пак няма вина. Той просто се е случил на неподходящ народ.
Аз по принцип не съдя хората. Винаги съм се опитвал да ги разбирам. Андрей Райчев е крайно умен и начетен човек. Със съпругата му Виза произлизат от онези стари комунистически фамилии, в които биографията е била капитал, а телефонният указател с членовете на Политбюро – семейно наследство. Нейният баща е бил генерал-лейтенант, началник на Военната академия и на военното разузнаване, майка ѝ – известен журналист. Неговият дядо Георги Андрейчин е бил комунист и троцкист, лежал е по затвори и лагери, преследван е и накрая е разстрелян в СССР. В този род политиката не е телевизионно предаване. Тя е наследствено заболяване.
Мога да си представя какво е било за Андрей и Виза през 1991–1992 година внезапно да се окажат в друг свят. Свят, в който потеклото вече не плаща учебниците на децата, а може да започне даже и да пречи. Докато някакви нискочели същества от спортните училища се разхождат с готини гаджета, маркови дрехи и последни модели мерцедеси и беемвета. И явно някъде тогава двамата са решили, че повече никога няма да бъдат бедни. Честно казано, разбирам ги. Разбирам и човека, който е решил да прекъсне семейната традиция неговите предци да бъдат гонени, мачкани и разстрелвани от всяка следваща власт.
Даже уважавам интелекта на мултимилионер, който е разбрал, че е много по-умно да се появява по телевизионните студия рошав, с овехтяло сакенце и обикновен Apple Watch, отколкото с Patek Philippe за няколко десетки хиляди евро. Това е висша форма на социално познание. Българинът може да прости богатството, но само ако богатият изглежда така, сякаш току-що е излязъл да изхвърли боклука.
Вината на Райчев е другаде. Той е страхотен, когато стои до теб в опозиция. Вижда слабостите на противника, чете брилянтно обществото, дава умни съвети и говори прекрасно по студията. Но след като ти помогне да се докопаш до властта, постепенно идва ред на родата, личните проблеми и най-екстравагантните бизнес идеи. Точно тогава един от най-ярките анализатори се превръща в най-обикновен нахлебник. По-умен от останалите, по-интересен от останалите, но пак нахлебник.
А понеже Андрей е умен, прекрасно познава нарцистичния натюрел на властниците – български и не само. Как да кажеш на лидера, че греши, след като вече е на върха? Как да му съобщиш, че потъва? Ми той ще те изгони от кабинета си и ще покани друг, който да му обясни колко величествено плава към сигурна победа на опонентите си. Затова постепенно се минава в режим на смекчаване и нюансиране. Проблемът става предизвикателство, провалът – нова ситуация, а потъването – динамичен процес. И така полека-лека стигаме до „Йотова може да бие с 20% разлика още на първи тур“, а после до „това мога да ви го кажа само след втория тур“.
Най-забавен беше именно Райчев. Преди първия тур обясняваше, че Йотова практически е спечелила предварително. Вчера вече отказваше да каже какво ще стане на балотажа. Първо трябвало да види резултата, за да обясни какво се е случило. Е, така и аз мога да бъда социолог. Даже след мача мога да позная точния резултат. Не, истината е много по-проста: Андрей просто се подготвя да вземе завоя за пореден път. Ако Йотова спечели, народът ще се е завърнал при Радев. Ако загуби, народът му е показал червен картон. Графиката може да е обърната, но обяснението винаги е правилно.
Димитър Ганев поне изглежда така, сякаш от неделя насам са му потънали гемиите. Умно момче е, явно и съвестно, защото видимо разбира в какъв филм се е вкарал. В началото на октомври „Тренд“ измерваше близо 23% разлика между Йотова и Гюров. В края на кампанията още показваше 18%. А накрая излязоха под 3%. Не мисля, че Ганев е лош човек. Грехът му е, че прекалено лесно слуша акълите на Андрей. А Андрей и Кънчо са като скъпа подводница – интелигентно проектирана, лъскава и впечатляваща, но всяка политическа формация, която се качи вътре, рано или късно се озовава на дъното.
Ако бях на мястото на Радев, който все пак е мнителен военен, даже щях да се запитам дали уж най-близките ми хора не работят за противника. Та те така успаха електората на „Прогресивна България“ с тезата за абсолютно сигурната победа на Йотова, че Борисов и Пеевски трябва да ги черпят. Дори нарочна диверсия трудно щеше да го направи по-добре. Едните кротко си мълчаха, а другите обикаляха студията и обясняваха, че всичко е приключило. После избирателят си остана вкъщи и сега виновен пак е той, задето повярвал на социологията. Велики умове са нашите анализатори, да знаете от мен!
Не по-малка е вината на традиционните говорещите глави около Радев. Те също надуваха митологемата за непобедимата Йотова. Някои влязоха в инициативния ѝ комитет, други съпруги станаха съветници по външната политика, нечии деца продължиха семейния бизнес с телевизионните подлизване на политически седалища. И така кръгът-квадрат се затвори окончателно. Само успаният Радев не забеляза как седмица след седмица реакциите, коментарите и споделянията под среднощните статуси на „нашите“ стават все по-малко.
Не забеляза и нещо по-страшно: че той и хората му постепенно заприличаха на Борисов и Пеевски. Същото опиянение от властта, същото самодоволство, същата невъзможност да понесат критика и същото убеждение, че щом контролират институциите, значи контролират и хората. Повториха като под индиго грешките на кабинета „Желязков“, само че проявиха дори по-голямо нахалство към джоба на обикновения човек. Сменихме старите лоши, защото искаха да вдигнат данъците и разходите на народа, а новите добри се оказаха още по-изобретателни в същото това упражнение.
Но какво друго да очакваш от хора, които пушат и пият по интернет студията и дори не си дават сметка как изглеждат отстрани?
Ако едновременно продаваш интервюта и просиш пари от публиката, то нещо не е наред и Румен Радев отдавна трябва да ти е светнала червената лампа за този тъп медиен сюжет, сред който се е набутал. „Умните и красивите“ поне за едно се оказаха наистина умни: изградиха мрежа от страници и канали с по-млади, сравнително необременени хора и модерна комуникация. А при Радев пак се появиха дъщерите, съпругите, приятелите и вечните телевизионни кратуни, които сменят отбора по-бързо, отколкото зрителят сменя канала.
Политическата криза след пандемията и честата смяна на властта разрушиха стария удобен цикъл. Преди имаше три-четири години да осребриш подкрепата си за един лидер, после плавно и почти незабележимо да се закрепиш за следващото тяло-приемник. Сега месиите идват толкова бързо, че медийните кърлежи нямат време дори да се откачат както трябва. И зрителят вече вижда как още са впити в стария, а хоботчето им опипва новия.
Това е особено гнусно, защото призванието на журналиста и медията е винаги да бъдат коректив на властта. Ако ще хвалиш, поне го нюансирай. Задай един неудобен въпрос. Остави си поне един сантиметър разстояние от задника, който целуваш, за да можеш после да твърдиш, че си го гледал критично. Само че нарцистичният лидер не търпи нюанс, а придворният журналист не иска да губи достъп до лидера, през чиито ръце „влияе“. Или поне така си въобразява клетият медиатор. И така лидерът постепенно оглупява от ласкателства, а ласкателят постепенно забогатява от лидерската нарцистична глупост.
Приятели жарки, АФЕРА се оказа безпощадно права за пореден път.
Предупреждавахме, че Радев е суетен говорител, отгледан в удобството на президентския протокол. Че рейтингът му принадлежи повече на образа на вечната опозиция, отколкото на способността му да управлява. Че протестите няма да победят модела, а само ще качат върху народното недоволство следващия Месия. И че пълното мнозинство не доказва вечна народна любов. ГЕРБ и ДПС просто преляха част от себе си към Радев, за да се спасят, пренаредят и да изчакат. А сега тези гласове ги няма. Забелязвате ли?
Хората бяха отвратени от Борисов и Пеевски и Радев осребри това отвращение. Само че протестите не унищожиха задкулисието, местните зависимости и старите политически машини. Шест месеца по-късно Борисов и Пеевски пак държат „ключа от палатката“, а Радев – за топките. И военния генерал се прибра в последната му останала комфортна зона: да плаши с война и да се оправдава със собствените си социолози.
Евала, борецо с модела!
Йотова още може да спечели балотажа. Само че дори да спечели, генералът вече е гол.
Червеният му задник лъсна пред цялата държава, а кръгът-квадрат вече загрява за завоя.
И си пази старите социологически изследвания, Румене. Много скоро може да се окажат единственото място, където още печелиш с пълно мнозинство.
Филип Антонов
Вашият коментар