Борисов и Пеевски удържаха първа победа над Радев

ГЕРБ и ДПС показаха, че партийно организираният бойкот може да е мощен политически фактор

Тези президентски избори ще се запомнят. Не само с това, че почти 80 процента от избирателите не им обърнаха внимание – което повдига въпроса как би могъл бъдещият президент да претендира, че олицетворява националното единство, както изисква Конституцията. А и с това, че показаха как партийно организираният бойкот може да е мощен фактор, който да обърка изборните прогнози и политическите сметки.

А точно това сториха лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски – бойкотираха изборите. Направиха всичко възможно да покажат на своите партийни кадри и поддръжници, че от тях не се очаква да участват в тези избори, и те, в голямата си част, послушаха водачите си. Едва ли някой се съмнява, че това е допринесло за смайващо (някои биха добавили и срамно) ниската избирателна активност.

А кой пострада най-много от това, че огромното мнозинство от българите не гласува? Премиерът Румен Радев – същият, който се заканва персонално на Борисов и Пеевски. Избраницата му за следващ президент – Илияна Йотова, претърпя страхотен електорален срив, а шансовете ѝ да наследи Радев в “Дондуков” 2 за следващите 5 години драстично намаляха.

Играта на тандема Борисов/Пеевски през последния месец сега започва да става по-ясна. Най-напред лидерът на ГЕРБ отказа да номинира партиен кандидат за държавен глава, както и да подкрепи някой от другите претенденти. Каза, че предпочита да подготвя партията за вота за за местната власт следващата година. Така всъщност извади ГЕРБ от президентските избори. Тогава това изглеждаше като признак на страх и слабост. Вероятно и тези фактори са изиграли роля за решението му – до определен момент.

Междувременно на сцената влезе Пеевски. ДПС се регистрира за участие на изборите, но също не издигна кандидат, нито застана зад някого. За кратко изглеждаше, че може дори да застане зад Йотова, след като публично каза добра дума за нея. Броени дни преди вота обаче кабинетът “Радев” нанесе тежък удар на хората на Пеевски – първо МВР отведе кмета на Сунгурларе Димитър Гавазов, а след това сложи белезници и на кмета на Белица Радослав Ревански, който е зам.-председател на ДПС. Тогава сдържаността, която движението проявяваше към управляващите напълно изчезна и се замени с обвинения за репресии и дори за възраждане на Държавна сигурност.

А Радев публично обяви, че отстранява “лейтенантите” на Борисов и Пеевски, реже достъпа им до обществени ресурси и ги възпира да влизат в нови “сглобки”. Тандемът реагира по сходен начин – нападнаха премиера, че се е уплашил от протеста срещу него и Йотова, организиран заради външната политика на правителството, и го предупредиха, че тактиката му няма да проработи. Увереният Радев и през следващите дни продължи да тръби за бъдещи “сглобки”, а покрай това си позволи да напада Европарламента и стресна цяла България, когато енигматично заговори за възможността за публични екзекуции след убийството на бизнесмена и политик Слави Бинев.

Вероятно в тези последни дни преди изборите Борисов и Пеевски са се разбрали да следват една и съща тактика. В изборния ден водачът на ГЕРБ демонстративно замина за Кюстендил, където събра партийни ветерани с млади гербери в инициативата “Новите умове” – да се подготвят за бъдещето. Така всъщност каза на хората си – тези избори не ме вълнуват, а и вас не би трябвало да ви занимават.

В ДПС изобщо не си играха с подобни символични жестове. Партийните организации публично посъветваха кадрите и симпатизантите на движението да ходят да ловят риба, да берат гъби или каквото там им харесва, само и само да не гласуват. Направо си казаха, че това е техният отговор на полицейските акции срещу кметовете им. И за разлика от миналото не си дадоха никакъв труд да мобилизират избирателите в Турция.

Социолозите предвиждаха към 40 процента от избирателите да гласуват. Още в изборния ден стана ясно, че гласоподавателите ще бъдат почти двойно по-малко. От “Прогресивна България”, които смятаха битката за предварително спечелена, не си бяха дали кой знае какъв труд да помогнат на Йотова в кампанията. А съперникът ѝ Андрей Гюров, макар и да не положи особени собствени усилия, все пак получи максимума, който подкрепящите го “Продължаваме Промяната” и “Демократична България” можеха да му дадат.

Резултатът е известен – кандидатът на Радев се срути, а балотажът е реална възможност за Гюров да спечели. В ГЕРБ и ДПС не можеха да скрият удоволствието си и направо се присмяха на Радев, че е “уволнен”, а партията му пратиха в историята. И едното, и другото не отговаря на действителността, но няма никакво съмнение – провалът на Йотова е лично поражение на премиера. Двамата споделяха “Дондуков” 2 в продължение на девет години; и до днес е очевидно, че в политически план тя е само негова сянка. Победена е не само Йотова, а и самият Радев.

От “Прогресивна България” държат на своето – крещят на всеослушание за възродена “сглобка” (все едно ще направят такава хората, които не се разбраха дори за обща атака срещу председателя на парламента Михаела Доцова!) и се кълнат, че няма да търсят ГЕРБ и ДПС за балотажа. На тандема му е все едно дали ще го търсят или не – Борисов и Пеевски вече удържаха първата си победа като опозиция срещу Радев. А провали ли се той с президентските избори, ще го погнат с удвоена сила.

в. Сега