Иво ДИМИТРОВ
Ако българският политически пейзаж някога страдаше от недостиг на качествен абсурдизъм, то „Дондуков“ 1 ударно ликвидира този дефицит с наднормено производство. Около Негово Превъзходителство Румен Радев се е заформила такава кохорта от придворни тълкуватели и ведомствени цензори, че Салтиков-Шчедрин би захвърлил перото от гняв и завист.
Някак си съвсем естествено на първа линия винаги излиза малкият принц от политологическия фризер Слави Василев. Синът на червения ДС номенклатурчик и фабрикант Васил Василев отдавна е заслужил званието „главен асистент по надуване на президентския балон“. В неговите очи Румен Радев не е просто държавен глава, а метафизичен двигател на Вселената. Когато българите масово бойкотираха първия тур на изборите, а ентусиазмът около бившия президент и сегашен премиер се плъзна бясно надолу по пистата, Малкото „Мразче“ роди фундаментална мисъл: „Хората не гласуват, защото са спокойни, че в лицето на Румен Радев имаме силен лидер!“. Логика от най-висш съветски порядък – отказът на електората да се доближи до урните всъщност бил висша форма на безмълвен екстаз и пълно доверие.
Това далеч не е изолиран бисер в златоносната му кариера на клакьор. Докато Радев беше на „Дондуков“ 2, Слави обикаляше тв студиата с фиксидеята за бърза разправа с парламентаризма, обяснявайки, че парламентарната република е изчерпана. „Спасението е цялата власт да отиде в ръцете на Радев, защото само един силен мъж може да наведе партийните лидери.“ И всичко това е така, защото Началникът е непогрешим. Когато служебните кабинети на Радев раздаваха постове като бонбони лукчета и вкарваха държавата от криза в криза, Василев невъзмутимо пророкуваше от телевизора: „Президентът Радев е единственият държавник с визия, всичко около него е морален оазис“. Днес се сблъскваме с въпросната визия, както и с другите пророкувания на младия Мраз, който съвсем естествено бе произведен в депутат от „Прогресивна България“. Преди да му сторят това добро, той си го заслужи и с изказвания за „международния гигант“. В момент на особено бурно вдъхновение бъдещият народен избраник ни го каза в прав текст: „Радев е единственият български лидер, който има куража да се опъне на великите сили“. Да превърнеш семейната съветско-номенклатурна щафета в телевизионна професия се изисква особен вид дебелокожие, но при Слави Василев то идва с фабричната гаранция от приватизирания от таткото завод „Мраз“.
И докато малкият Василев полира ореола отвън, отвътре се вихри тежката чиновническа артилерия. Пресцентърът на Радев, ръководен от някакъв си Кирил Атанасов, реши, че сега е времето да се възкреси Главполитпросвет. Атанасов, чийто медиен опит се изчерпва с местене на папки и спазване на апаратен протокол, днес размахва пръст на журналистите с маниакалния тон на латиноамерикански диктатор от 70-те години на миналия век. Повелята медиите да не смеят да съкращават и да коментират свещените слова на премиера, а да ги предават в пълнота и достоверност е чиста проба връщане към епохата, когато речите на Тодор Живков се печатаха от край до край във вестник „Работническо дело“.
Все пак черешката на тортата си остава протоколният кич. Наричането на Радев „Негово Превъзходителство“ в официалните съобщения издава онзи провинциален копнеж за монархически блясък, който често обзема бившите партийни и военни кадри. При това в държава, в която аристократичните традиции просто отсъстват. Така или иначе, да кичиш натовски генерал с титли от виенския дипломатически двор е толкова нелепо, колкото да сложиш спойлер на трактор. На практика се получава нещо като „Негово Превъзходителство“ от селските събори.
Така банкетът на „Дондуков“ 1 продължава по добре познат сценарий – придворните политолози и лакеи обясняват народната апатия като всенародна любов, пресцентърът заплашва медиите със затвор за неуважение към Негово Превъзходителство, а премиерската клика лети все по-нагоре и нагоре. Далеч от реалността в своя собствен постсъветски балон.
Вашият коментар