„Няма средно положение“: България е на ръба между рецесията и инфлацията

Неразвитият капиталов пазар, изкуственият икономически растеж и ерозията на конкурентоспособността са част от предизвикателствата пред страната ни

Българската икономика е притисната между техническата рецесия и високата инфлация, а средно положение няма. Това заяви доц. д-р Щерьо Ножаров от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) по време на XI конференция „Война за пазари“ на компанията за застраховане на кредитния риск „Кофас“ (Coface).

В своето изказване той засегна темата за високия икономически растеж, който редица макроикономисти подчертават, че е изкуствен и е завишен от вътрешното потребление. Според него, ръстът на БВП e подпомогнат от т. нар. „хеликоптерни пари“.

Тоест теглиш дълг от порядъка на 7% от БВП, за да изкараш 3% икономически растеж. Да не коментирам, че разходите за персонал в публичния сектор са 11% от БВП при средно 9.3% за ЕС, а извадят ли се, реалният растеж пада до едва 0.5%. Тоест тогава България е в състояние на от една страна, техническа рецесия, или на висока инфлация. Средно положение няма“, каза той.

Техническа рецесия означава спад на БВП за две последователни тримесечия.

Според него, инфлацията у нас не е просто внесена отвън. Докато средната прогноза за еврозоната е 3.1%, за България тя е 4.1% – разлика, която, според Ножаров, издава вътрешни структурни слабости, сред които много по-висок енергиен и въглероден интензитет от средния за еврозоната.

Капанът на средните доходи

Най-тревожният сигнал за Ножаров е търговската сметка, чийто дефицит се е удвоил за няколко месеца.

Пролетната прогноза показваше 4% дефицит по търговската сметка, а сега при нас е 8% – това показва структурна ерозия, която засяга конкурентоспособността“, подчерта той.

Причината е т.нар. капан на средните доходи: те са се повишили дотолкова, че страната вече не е изгодна за производства с ниска добавена стойност, но все още липсва иновационна и образователна екосистема, която да привлече инвеститори с висока добавена стойност.

Нито си изгоден за инвестиции с ниска добавена стойност, нито за такива с висока“, обобщи Ножаров.

Борса от четири сделки

Спорна точка в дискусията бе състоянието на Българската фондова борса (БФБ).

Капитализацията на нашия капиталов пазар е под 10% от БВП – в съседна Гърция е 30%, във Франция 70%. Тоест ние нямаме капиталов пазар“, заяви той.

По думите му, цялата дейност на борсата се свежда до „четири големи сделки годишно“.

Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), потвърди, че „цифрите са такива, каквито са“, но все пак има повод за позитивизъм.

В момента ИАНМСП, съвместно в БФБ, работи върху проект, с който се помага на компаниите да използват различните инструменти на фондовата борса, вкл. краудфъндинг платформата, било на пазара на растежа BEAM или друго.

Като цяло в Европа капиталовите пазари не са на нивото, което се прави в САЩ, но все пак има и много добри примери от нашия капиталов пазар и последният такъв е Shelly“, добави той.

Той подчерта, че най-големият дефицит е психологически и че това, „от което страдаме, е липсата на самочувствие“.

В крайна сметка състоянието на капиталовия пазар е такова не заради държавата, а заради предлагането. Такива са компаниите, решили да съдействат на борсата. Такова ни е мисленето, че хората инвестират в апартаменти, не в компании“, обобщи Таков.