Ден преди представянето на бюджета за 2027 година Европейската комисия отправи сериозни критики за сметките на хазната, изготвени от правителството на Румен Радев.
Европейската комисия има забележки към бюджетния план на България за 2027 г. и настоява финансовото министерство да обясни как страната ще се вмести в договорените ограничения на разходите, е оценката на Брюксел, която българските управляващи крият.
Това става ясно от разпространено тази вечер от Нова нюз писмо на Брюксел до българските власти, в кооте се подчертава, че според изчисленията на Комисията разходите на страната ни надхвърлят препоръчителните прагове за две поредни години.
В писмото си Комисията отправя въпроси към българските власти за съответствието на бюджета с препоръката за прекратяване на процедурата по прекомерен дефицит. В центъра на вниманието на ЕК са бюджетните развития през 2026 г. и мерките, с които България планира да ограничи разходите и дефицита през следващите години. Анализът на ЕК показва, че общите разходи за 2026 и 2027 година надхвърлят определените прагове.
Писмото пристига в София на 26 октомври – десет дни след като на 15 октомври Брюксел получава българския проект на бюджетен план. Генералният директор на Генерална дирекция “Икономически и финансови въпроси” на Европейската комисия Мартен Вервей пише до финансовия министър Гълъб Донев и го предупреждава за сериозно разминаване между препоръките на Съвета на ЕС и заложените от България параметри за растежа на нетните разходи.
Тази кореспонденция не бе известна на обществеността между двата тура на изборите, които минаха под знака на критики срещу управлението, които правителството яростно отхвърляше, без да дава информация каква е позицията ЕК по представения им бюджет от София.
Според европейските препоръки увеличението на нетните разходи на България трябва да бъде ограничено до 4,2% през 2026 г. и 3,4% през 2027 г.
В представения от българското правителство бюджетен план обаче е заложен ръст от 10,1% за настоящата година, докато за следващата се предвижда забавяне до 1,3%.
Това води до годишно отклонение от 2% от БВП през 2026 г. и отрицателно отклонение от 0,7% през 2027 г. Натрупаното отклонение за периода спрямо базовата 2025 г. е 1,1% от БВП, което намалява до 0,6%, след като бъде отчетена гъвкавостта заради разходите за отбрана.
В писмото си Вервей предупреждава, че на по-късен етап може да се наложи обща оценка на предприетите от България мерки. Ако тя покаже, че страната не предприема ефективни действия за овладяване на разходите, може да се стигне до засилване на процедурата за прекомерен дефицит.
В отговора си от 2 ноември финансовият министър Гълъб Донев обяснява високите разходи през 2026 г. с късното приемане на бюджета и “структурните дисбаланси, натрупани през последните години”.
Според него тези обстоятелства не са оставили достатъчно фискално пространство за допълнителни мерки, които да доведат до по-сериозно ограничаване на дефицита през настоящата година.
Министърът обаче уверява Европейската комисия, че правителството ще търси възможности за икономии в края на годината.
За 2027 г. една от конкретните идеи на Министерство на финансите е ограничаването на достъпа на министерствата до последните 10% от одобрените им бюджети. Те ще могат да бъдат отпуснати след 1 ноември само при условие, че това няма да доведе до отклонение от заложеното бюджетно салдо.
На практика това означава, че ведомствата няма да могат да разчитат безусловно на целия си годишен бюджет. Дори средствата да са предварително одобрени, достъпът до последната десета от тях ще зависи от състоянието на публичните финанси в края на годината.
Дефицитът ще остане над европейския праг и през 2027 г.
В писмото си до Европейската комисия Донев представя и актуализирана прогноза за бюджетното салдо.
Според нея дефицитът се очаква да бъде 5% от БВП през 2026 г., 4,2% през 2027 г. и 3,5% през 2028 г. Едва през 2029 г. се предвижда той да спадне под европейския праг от 3% и да достигне 2,8% от БВП.
България вече е в процедура по прекомерен бюджетен дефицит след решение на Съвета на ЕС от 10 юли 2026 г. Страната трябва да предприеме мерки за ограничаване на разходите и постепенно връщане на дефицита в рамките на европейските фискални правила.
При неизпълнение на препоръките са възможни и финансови санкции. Те могат да достигнат до 0,05% от БВП за предходната година и да се налагат на всеки шест месеца, докато европейските институции не установят, че са предприети ефективни действия.
Въпреки че за следващата година прогнозираният ръст е под определения праг, натрупаното отклонение от базовата 2025 г. остава проблем за Брюксел. Според изчисленията на Комисията то достига 1,1% от брутния вътрешен продукт. С отчитане на гъвкавостта, предоставена по националната клауза за дерогация, и планираните разходи за отбрана отклонението е 0,6% от БВП.
От Европейската комисия предупреждават, че на по-късен етап може да се наложи цялостна оценка на предприетите от България действия. Ако тя покаже, че страната не е предприела ефективни мерки за овладяване на разходите, процедурата за прекомерен дефицит може да бъде засилена.
Затова Брюксел иска от българските власти допълнителни разяснения за факторите, които водят до ръста на нетните разходи през 2027 г., както и информация как ще бъде гарантирано спазването на препоръките на Съвета на ЕС.
Отговорът на Гълъб Донев цели да даде гаранции, че ще бъдат предприети действия за спазване на европейските фискални правила. Засега обаче не е ясно дали представените аргументи ще бъдат достатъчни, за да убедят Европейската комисия.
България е в процедура за прекомерен бюджетен дефицит, която изисква предприемане на мерки за постепенното му намаляване до под 3% от БВП до 2029 г.
Именно в този контекст Европейската комисия следи не само планирания дефицит, но и динамиката на нетните разходи, които са основен показател за оценката на фискалната политика на държавите членки.
Окончателната оценка на Европейската комисия за бюджетния план на България се очаква на 24 ноември.
От нея ще стане ясно дали представените мерки и обяснения ще бъдат приети, или страната ще трябва да предприеме допълнителни действия за ограничаване на разходите.
Съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев реагира на предупреждението на Европейската комисия. В позиция, адресирана до премиера Румен Радев, той настоява за обяснение къде отиват допълнителните държавни разходи и дали управляващите могат да гарантират, че през 2027 г. няма да се наложи повишаване на данъците и осигуровките.
“Г-н Радев, току-що от медиите разбрахме, че Европейската комисия е предупредила България, че според нейните изчисления нетните държавни разходи през 2026 г. ще нараснат с 10,1% при препоръчан максимален ръст от 4,2%”, пише Мирчев.
Европейската комисия предупреждава и за риск от задълбочаване на процедурата срещу България за прекомерен дефицит.
“Можете ли да кажете на хората за какво конкретно отиват тези допълнителни разходи? И най-важното – можете ли да гарантирате, че през 2027 г. няма да се наложи българските граждани и бизнесът да плащат по-високи данъци и осигуровки, за да покрием тези разходи?”, пита съпредседателят на “Да, България”.
Мирчев предупреждава и за възможните последици от неизпълнението на европейските препоръки. Според него следващите стъпки могат да бъдат глоба за България, а впоследствие и спиране на европейските фондове, което би нанесло щети за милиарди евро. “С некадърността си сте на път да съсипете всичко и скоро ще сме с хората на площада”, завършва позицията си той.
“Положението е тежко омазано. Законът за държавния бюджет за 2027 г. е сериозен провал и това не е местна констатация.
Политиката “У нас едно, навън друго”катастрофира, защото в червената школа не са ги научили, че с числа не може да се спори.
Може да се опиташ да национализираш и окрадеш парите на хората за пенсии, но слава Богу поне тази котва сме я хвърлили за най-голямо съжаление на днешните управници – България е част от ЕС, а там пещерният комунизъм не се толерира“, написа в свой ковентар и депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев
Вашият коментар