Липсват реформи, а мерките за овладяване на дефицита са краткосрочни
Плахи стъпки за намаляване на дупката в хазната и отказ от реформи в публичния сектор – така повечето икономисти виждат представения проектобюджет за 2027 г. – първи самостоятелен бюджет на правителството на “Прогресивна България”.
“Посоката, по която се движи камионът е правилна, но много бавно и плахо и с риск от много аварии и катастрофи по пътя”, коментира пред Нова тв икономистът Лъчезар Богданов в духа на сравнението, което вече даде за бюджета си премиерът Румен Радев. Премиерът сравни заварената ситуация с публичните финанси с камион без спирачки, който лети към пропастта и който новата власт се опитва да спре.
Икономисти и финансисти вече изказаха разочарование, че дефицитът за догодина остава висок – 3.5% на касова основа и 4.2% – на начислена основа (с всички поети ангажименти), а плановете на правителството са да го свали под летвата от 3% чак в края на мандата си през 2029 г.
“Високият дефицит увеличава рисковете, особено когато икономиката се влошава, каквито са прогнозите за догодина”, посочи Богданов. Според него, ако продължава политиката на високи дефицити при липса на реформи в публичните финанси, ще продължи нарастването на инфлацията и обедняването на населението. Икономистът прогнозира, че и след 2029 г. страната ни ще се окаже в процедура по прекомерен дефицит и финансовият министър ще е принуден да иска одобрение от Брюксел за всички бюджетни решения на правителството. “При този ръст на потреблението и кредитирането, бюджетът на България трябваше да е на излишък”, смята Богданов.
“Цената на това, че сме в процедура по свръхдефицит, я плащаме на всяка емисия дълг. С всяка емисия лихвите по заемите растат, защото инвеститорите не се интересуват от аргументите на правителството, което и да е то. Трябва максимално бързо да излезем от тази процедура”, посочи икономистът Михаил Кръстев. Той прогнозира, че много скоро лихвата по българския дълг да надхвърли 5%, каквато лихва плаща в момента Франция, например.
Правителството смята да поеме догодина 8.6 млрд. евро нови задължения – сума, която надхвърлят съществено размера на планирания дефицит от 4.9 млрд. евро. В същото време разчетите показват, че догодина разходи за лихви по държавния дълг ще достигнат 1.5 млрд. евро и ще продължат да растат следващите години. За сравнение четири години тези разходи са били около 300 млн. евро.
Кръстев предлага правителството да наеме външни експерти, които да направят анализ и план как да се извършват реални реформи в публичната сфера, които да свият бюджетните разходи. “Не става въпрос само до съкращения на персонал, но и до дълбоки реформи, които да направят публичните услуги по-ефективни и добре работещи, с нова система за възнагражденията на служителите”, посочи икономистът. Според него увеличението на възнагражденията в публичния сектор не трябва да изпреварват ръста на заплатите в частния сектор.
“При овладяването на висок дефицит никой не е измислил нещо по-различно от това да се намаляват разходи или да се вдигат данъци. Който и да е управляващ в момента, той трябва да предприеме непопулярни решения”, коментира пред БНР и финансисът от Фискалния съвет Любомир Дацов.
Според него само реформите в разходите на правителството може да имат благоприятен дългосрочен ефект върху икономическия растеж и жизненият стандарт на България. Той обаче не вижда реформи в проектобюджета за 2027 г. и съпътстващата го четиригодишна програма.
Според Дацов представените мерки за съкращения в публичния сектор на 5000 работни места не представляват кой знае какво усилие от страна на управляващите, още повече че половината са незаети щатни бройки. На фона на 90 000 заети в публичния сектор нуждата от реформа е много по-значителна, смята той
“Фискалният съвет още с бюджет 2026 е дал своите препоръки за по-бърза консолидация. Виждаме, че правителството отлага свалянето на дефицита под 3%, чак за 2029 г.”, каза Дацов. Той изрази недоволство, че правителството предлага овладяване на недостига в хазната с малки стъпки единствено на базата на очаквания ръст на брутния вътрешен продукт, а оттам и на приходите, въпреки че за догодина се очаква забавяне на икономическия растеж.
“Такова намаляване на дефицита е кратковременно и през 2030 г. може отново да попаднем в процедура по свръхдефицит”, смята Дацов.
Вашият коментар