„Екстремна мярка“: Бюджетната комисия одобри данък „Свръхпечалба“ със съмнения за събираемостта му

Мярката на правителството за 800 млн. евро може да не донесе очакваните приходи

Критики към методиката, забележки към обхвата и съмнения в очакваните приходи. Така преминаха дискусиите в парламентарната Комисия по бюджет и финанси по темата за данък „Свръхпечалба“. Въпреки че и опозиция, и работодатели са против еднократния за 2027 г. допълнителен налог, Комисията го прие с 13 гласа „за“, 8 „против“ и 1 „въздържали се“.

Както Economic.bg писа, именно този данък е най-големият залог на финансовото министерство за приходите догодина. От него се очаква най-голям фискален ефект в размер на 800 млн. евро.

МФ разчита най-много на данък „Свръхпечалба“, за да свие бюджетния дефицит

Въпросът за методиката

Дискусията започна с въпрос на Асен Василев от „Продължаваме промяната“ относно методиката на мярката – за данъчна основа се приема печалбата за 2027 г. минус средната печалба за 2020 – 2025 г., увеличена с 20%. Ставката е 33%, като тя се плаща през 2027 г.

В самата формула има методологическа грешка. Представете си, че един бизнес е пораснал с инвестиции, развитие на стойност 20%, нормално е, че и печалбата ще се е вдигнала с повече от 20%“, даде пример Василев.

Той добави, че във формулата не трябва да се гледа абсолютното число, а да се следи дали даден процент от оборота е нараснал.

Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи и разминаване между публикуваното за обществено обсъждане и входираното в Народното събрание.

В обществената консултация контролният индикатор е данъчната печалба преди лихви, новият индикатор е счетоводен финансов резултат към нетни приходи от продажби“, посочи той.

По думите му, еднократният налог въвежда стимули предприятията да си поддържат цените високи, за да не плащат по-висок данък (като процент).

Защо енергийният сектор е специален

От различни страни бе зададен и въпросът защо енергийният сектор е извън обхвата.

Защо сектор енергетика е извън тази мярка, като там има най-много девиации?“, попита Василев.

В отговор Петкова уточни, че в момента се водят разговори на европейско ниво да бъде въведен специален данък за енергийния сектор, който да се прилага на ниво ЕС, затова и не са включени енергийните предприятия в списъка със засегнати.

Отделно, Петкова посочи, че българските енергийни предприятия нямат толкова високи печалби, колкото преди.

Измисляте какви ли не екстремни мерки, някои от тях с еднократен характер, за да убедите Европейската комисия, че спазвате траекторията на разходите. Освен че е икономически вредно, съмнително е да постигнете резултатите, които очаквате. Тези 800 млн. евро е възможно въобще да не бъдат достигнати като приход“, посочи и Владислав Горанов от ГЕРБ.

Съмнения за събираемостта

Сериозно опасение бе изказано и за събираемостта на този допълнителен данък.

800 млн. евро няма как да бъдат събрани, още повече че данъкът е еднократен. Само аз се сещам за няколко механизма как могат секторите и специално банките да го отложат с година. Догодина вероятността за криза е доста голяма и точно тогава да се изземват пари от няколко ключови сектора, не е добра идея. И без това имаме сериозен проблем с инвестициите“, предупреди Владислав Панев от „Демократична България“.

Впоследствие Асен Василев също допусна, че може да не се съберат тези очаквани 800 млн. евро.

Председателят на комисията, Константин Проданов от „Прогресивна България“ обаче защити мярката, като цитира доклади на Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според които тази мярка не застрашава конкурентоспособността на икономиката. Той даде пример с подобни данъци в Испания, Италия, Литва и други.