С пълно мнозинство депутатите от бюджетната комисия приеха на първо четене в четвъртък три законопроекта за промени в Закона за хазарта, които предвиждат пълна забрана на рекламата на хазартни игри. Един от законопроектите е с вносител Министерски съвет, а останалите два са на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Между първо и второ четене обаче се очакват редица промени, които могат сериозно да префасонират първоначалните намерения за ограничаване на рекламата. Депутатите от бюджетната комисия се разбраха за сформиране на специална работна група с представители на засегнатите страни, която да отрази предложенията и забележките, направени по време на обсъждането.
Например, най-вероятно ще отпадне заложената забрана на онлайн рекламата на хазартни игри, тъй като това се оказва почти технически невъзможно. Такава забрана може да бъде наложена само на българските лицензирани оператори и сайтове, но не и на чуждестранни от трети страни, както не може да се спре нелегалния хазарт в социалните мрежи, посочиха от бранша. „Делът на незаконния хазарт е 40% и въпреки, че НАП постоянно блокира нелегални сайтове, се появяват нови и нови“, заяви зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Според нея би могло да се разреши реклама в интернет да се прави само през т.нар. афилиейт оператори, които в момента популяризират хазартни игри.
В законопроекта на Министерски съвет се предвижда дейността на тези посредници да бъде преустановена, тъй като е вид реклама, а тя се забранява напълно.
Тези афилиейт оператори от август 2026 г. са на лицензионен режим и вече има издадени 99 лиценза, като за 79 от тях са платени и държавните такси размер на 6000 евро, съобщи Петкова. Тя смята, че дейността им може да се контролира от НАП.
„Правилният подход е рекламата на хазарт в интернет да се забрани на общоевропейско ниво, защото на национално ниво е неефективно. България трябва да търси съюзници в ЕС да се наложи такава забрана. Ние сме много малки, за да кажем на Фейсбук какво да прави“, заяви Асен Василев от „Продължаваме промяната“.
В бюджетната комисия представители на хазартните оператори дадоха твърд отпор и на предстоящото закриване на игрални зали и казина заради ограниченията, гласувани още през 2024 г. През май 2027 г. изтича тригодишният преходен период и тогава трябва да бъдат закрити 187 зали в населени места до 10 хил. души и други 318 зали, които не отговарят на изискванията за отстояния от училища, университети, студентски общежития, читалища, детски площадки. Повечето от тези игрални зали обаче имат 10 годишни лицензи. Зам.-министър Петкова обяви, че НАП трябва да възстанови 17 млн. евро на хазартни оператори за преждевременно прекратени лицензи, а заедно със съкращаването на над 3800 заети щетата за бюджета от осигуровки ще е 104 млн. евро.
Освен това вече втора година Министерството на финансите не е приело наредбата как се смятат отстоянията. Така въпросът с ограниченията за хазартна дейност в населените места може да бъдат преразгледани при второто четене на законовите промени.
Друга задача на работната група е да включи в ограниченията и дейността на пунктовете за залози. Оказва се, че при промените през 2024 г. те са били забравени. „Ако не затворим тази вратичка, всички игрални зали и казина, които трябва да бъдат затворени, ще се превърнат в пунктове за залози“, предупреди Асен Василев.
Най-вероятно промяна ще претърпи и предвиденото значително увеличение на данъчното облагане на игралните зали и казина. В законопроекта на МС се предвижда алтернативният данък, който се плаща на тримесечие, за игрален автомат да се повиши от 800 лв. на 600 евро, за игралните маси – от 22 000 лв. на 13 000 евро на тримесечие, а за друго игрално оборудване – 5 000 лв. на 3 000 евро.
От 1 януари 2028 г. алтернативният данък по ЗКПО ще се отмени и ще се замени с двукомпонентна държавна такса, предвидена в Закона за хазарта, каквато ще има и онлайн хазартът. От бранша опонираха, че не е редно наземният хазарт да се облага по същия начин като онлайн залаганията, тъй като има много по-големи разходи – нещо, с което зам.-министърът на финансите Людмила Петкова се съгласи. Така че и тук се очакват отстъпления от първоначалните намерения.
„Фискалните измерения не са водещи в решенията за промените в Закона за хазарта. Ще търсим баланс, при който регулациите да минимизират достъпа на уязвимите групи и хазартно зависимите с този вид „забавление“, но и да не наложим прекалени рестрикции, защото вакуумът лесно ще се запълни с нелегален хазарт. Освен това има технологични лимити за държавата“, обяви шефът на бюджетната комисия Константин Проданов.
Той обеща, че още в петък ще сформира работната група, който максимално оперативно ще преработи неясните и проблемни текстове в законопроекта, като целта е да е готов преди приемането на бюджета за 2027 г.
Вашият коментар