Световната здравна организация отбелязва Световен ден за борба с диабета.
Захарният диабет е заболяване на ендокринната система и се характеризира с нарушения при усвояването главно на приетите с храната въглехидрати и отчасти на приетите мазнини. Тези проявления и особено възможните усложнения на това заболяване го правят изключително сериозен проблем, който за съжаление търпи особено бурно развитие през последните години.
Световният ден за борба с диабета става и официален празник на Организацията на Обединените Нации. Самият ден 14 ноември е избран, защото това е рожденият ден на Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлз Бест през 1921 г. откриват животоспасяващото лечение за захарен диабет тип 1 – инсулина.
Българска православна църква чества Свети апостол Филип
На този ден празнуват всички с имената– Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа.
В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата” . Особено го тачат жените, за да предпазят домашните птици от смъртоносната „кокоша болест”. Тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – „мратинче”.
След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният Рождественски пост, наричан също Филипов пост или “Четиридесетница на ап. Филип”.
През 1943 г. по време на Втората световна София е бомбардирана от британско-американската авиация
Бомбардировките над България са поредица от нападения на британските и американските Военно въздушни сили срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.
България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329.
Въпреки обявената война България не води активни бойни действия и е в дипломатически отношения със СССР. По настояване на Уинстън Чърчил започват въздушни удари в различни краища на страната с мотива, че България е немски съюзник. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени. Целта е да се постигне капитулацията на България.
Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол.
Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. За сравнение, според различните източници, в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000. От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават инвалидизирани до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд.
Вашият коментар