Йотова лети с харизмата на Гълъб

Никога не се бе доказвала пред хората, не го направи и сега

Ако не бяха социологическите прогнози в началото на кампанията, днес резултатът на Илияна Йотова на първия тур нямаше да бъде изненадващ.

Защото:

„Прогресивна България“ е без твърд електорат. Няма 6-месечна партия на света, която да разполага с такъв електорат. А той е важен тогава, когато липсва вълна от избиратели, няма устрем за гласуване – делът му в урните се увеличава. Твърдият електорат гласува винаги за „своите“, общата ситуация не му влияе.

Също така няма електорална вълна на света, която да се е повторила за 6 месеца – властта на избраните неизменно влече разочарование в избиращите. За 6 месеца дори здрава административна клиентела, която да повлияе на резултата, не може да се изгради.

Поради всичко това бе ясно, че

вълната за „Прогресивна България“ няма да се повтори,

ще има отлив на избиратели, ще нарасне ролята на твърдите електорати. И че само на незврачната БСП може да разчита Йотова за такъв тип електорат.

На обратния полюс бе Андрей Гюров. Той можеше да разчита на твърдата „градска десница“, единна за разлика от друг път (Иван Христанов се оказа кьорфишек).

Когато в неделя се стигна до практически равен резултат, това бе защото при ниската активност излязоха да гласуват твърдите градски десни и малкото твърди, стоящи зад Йотова, придружени и от други избиратели, които все пак я припознаха.

Жената не е мъж.

Електоратът на „Прогресивна България“ е мек.

Мек е този електорат, който може да гласува за този кандидат, но може и за онзи, както и въобще да не гласува. Днес го има, утре не. Той се чуди, интересува се, пита. През пролетта точно такъв електорат подкрепи Румен Радев. Априлският вот бе за президента – за да стане премиер – за него и никой друг.

Но няма политическа формула на света, чрез която вот за един политик да се прехвърли автоматично на друг. По-може да се случи при наличие на твърд електорат и съответния призив, мек ли е – трудно. Дори е минимално като вероятност, ако този политик е мъж, генерал, водил е битки с юмрук…

А тя – жена, от вторите редици, интериор. На този фон бе силно пресилено да се очаква Йотова да черпи широко от пролетния резултат. Мекият електорат можеше да бъде заинтригуван, ако въпросната жена 9 години като вицепрезидент, или преди това, бе изпъкнала с поне една ярка позиция. Поне една, все за нещо, все някога – да отговори на интереса, да я забележат.

Някой знае ли такава позиция?

Виж Гълъб, сети се за…. Стигаме до един много важен момент – самата същност на Илияна Йотова като политик.

Тя наследи Румен Радев като държавен глава служебно. Също служебно (просто посочена от БСП) през 2016 г. стана кандидат-вицепрезидент. Преди това – пак посочена влезе и в евродепутатска листа.

На мажоритарни избори не се бе явявала, печелела бе коридорни битки. Някой я взема и слага някъде, където и друг може да е, името няма значение, паднало се е на нея – това до неделя бе Йотова – нищо по различно от един, да кажем, Гълъб Донев.

Веднага след като оглави държавата по силата на конституцията, някои хора видяха в нея „доказан опитен политик“ – но това бяха качества, автоматично приписвани на един човек заради длъжността му. Никога за нищо не се бе доказвала Йотова пред обществото. Опит бе придобила заради годините, не поради положителни натрупвания. В крайна сметка тя бе издигната за президент логично с оглед на събитията, логично Радев я подкрепи. Но бе крайно антилогично да се предполага, че хората я чакат с хляб и сол. Нейната харизма бе доказана точно толкова, колкото на Донев.

Социолозите обаче все пак ѝ даваха около 45%. Някои дори прогнозираха успех на първи тур. При това всички агенции отчитаха огромен аванс, тоест не е било манипулация. Затова нека видим защо все пак той се стопи, защо „меките“ избиратели отказаха да я подкрепят. Лесно е да се разбере. Насреща си тия търсещи избиратели видяха или нищо, или по-лошо от нищо:

Липса на кампания.

Илияна Йотова не направи кампания. Тактика ѝ бе подчинено на презумпцията, че разполага с 40-45% – достатъчно много, но и на предела на възможностите ѝ – лодката следва да се движи по инерция, без гребане, повече пътници тя не може да поеме, гребането може да клати и да паднат. Но както се видя от резултата, изходната точка на този анализ е бил грешен – не е разполагала с 40-45% подкрепа, а с евентуална такава.

Гюров също се пазеше от резки движения. Но при него бе оправдано – не му трябваха меки електорати пред урните, а само твърди, след като той има голям такъв, а Йотова – не. На първо време Гюров целеше стигане до втори тур, ниската активност го обслужваше.

Право в целта. Всяка кампания, колкото и семпла да е, преминава със скандали. Заострят вниманието на хората, карат ги да погледнат към изборите, да направят преценка. И какво разкриха скандалите в настоящата кампания, какво се разтвори пред очите на колебаещите се избиратели на Йотова? Ами разтвори се това, че не е било съвсем нищо да не прави тя 9 години в тихото и топло кресло на вицепрезидент – правела е, и още как – помилвала е петричкия Ескобар.

Това бе атака право в целта, на място – тя не отигра, не контрира, реално призна грешка. Уязви я, понесе щети. Обратно, „Петрохан“ не засегна пряко Гюров, нищо негативно за работата му не бе извадено – той не понесе загуби от скандалите в кампанията.

Освен това, точно когато за първи път я забелязаха пряко под прожекторите, хората видяха една Йотова, която едно казва в ООН, друго, която осъжда дроновете до България, ама не знае кой ги праща. Цял свят знае, тя и Радев не… – шикалкаване, което българите, независимо русофили ли са или русофоби, не искат от нито един политик, камо ли държавен глава.

На другия полюс бе Гюров,

чиито позиции, харесвани или не, бяха категорични, недвусмислени.

Всичките послания на Йотова през кампанията бяха като лозунг в класната стая – борим се за световен мир, единение, умиряваме планетата директно от стаята. В същия момент кораби потъват до България. Хората винаги усещат фалша, а конкретната реалност оголи бутафорията.

Общ регрес. Повлия и общото разочарование от „Прогресивна България“. Партията регресира, включително заради самата Йотова. Българите видяха как в парламента се прикрива темата „Ескобар“, дори и скандалът със Соня Колтуклиева дойде след опит да се зададе въпрос по темата.

Неудачни арести. Арести на приближени до Делян Пеевски хора три дни преди вота не може да се сметнат за друго освен за предизборен кьорфишек. Който обаче би накарал всеки етнически турчин да се изплаши от властта, включително от Йотова като неин представител.

Днес е сряда. Три дни след първия тур. Няма раздвижване, няма промяна в Йотова и щаба ѝ. Най-вероятно са в ступор.

Затова изборите ще се решат от:

Изхода от дебата в четвъртък. От това ще се държи ли Гюров като мъж и Йотова ще се прави ли на такава, каквото не е.

Фалшивата сълза на Цецка Цачева в диспута срещу Радев я провали.

Други скандали, които скоростно може да се завихрят. Най-новият – агитацията на сайта на Министерски съвет, показа, че играчката лесно става плачка – което още и още да отнеме от Йотова.

https://offnews.bg