Тома БИКОВ
Бюджетът за 2027 година беше представен в УНСС насред еуфорична атмосфера и аплодисменти. Впрочем все по-видима е склонността на Румен Радев към аплодисментите, а това не е добър атестат за един министър-председател. Още повече в сложни времена като днешните. Заедно с аплодисментите бяха включени и поне два пиар трика, които правят лошо впечатление. Първият беше свързан с дефицита – финансовият министър Гълъб Донев обяви, че той ще бъде 3,5 процента от БВП. По-късно се оказа, че това ще бъде дефицитът на касова основа, а не на начислена, както се обявява обикновено. На начислена основа дефицитът ще бъде 4,3 процента и по тази причина Европейската комисия ще продължи процедурата по свръхдефицит.
Този пиар трик прави лошо впечатление, защото показва, че правителството се опитва да си служи с дребни хитринки, вместо да посочва и решава действителните проблеми. Бюджетът за 2026 година, изготвен от същото правителство, беше с обявен с дефицит от 4,3 процента на начислена основа, а касовата изобщо не се коментираше. Сега явно управляващите са решили да не плашат толкова много хората и са предпочели касовата основа. Това обаче не отменя нито тегленето на нов дълг, нито спомага за постигането на „заветната цел“ бюджетният дефицит да бъде сведен до 3 процента до края на мандата, която правителството си постави. Друг въпрос е доколко тази цел отговаря на предизвикателствата, пред които е изправено българското общество.
Вторият пиар трик беше свързан със социалните разходи, като на представянето на бюджета Гълъб Донев акцентира основно върху тях. Той имаше за цел да запълни времето за говорене с примамливи числа, които да стоплят душите на гражданите. Този подход обаче показва и нещо друго отвъд пиара – акцентът за управляващите няма да бъдат разходите за развитие, а текущите социални разходи. Именно този подход стоеше в основата на бюджетното затъване от последните пет години, срещу което Румен Радев говори толкова много, но всъщност го продължава.
И тук идва най-важният въпрос – продължена ли ще бъде бюджетната политика от последните 5 години, или ще бъде отменена? Моят отговор е, че ще бъде продължена, и то по съвсем сходен начин. Най-видният пример за тази тенденция е, че приходите от еднократния данък „свръхпечалба“ ще бъдат изразходвани за разходи, които не са еднократни. Това означава, че още в следващия бюджет ще трябва да се търсят приходи отнякъде другаде, за да бъдат покрити тези разходи. Друг въпрос е доколко заложеното число приходи от този данък за 2027 година е реалистично.
Когато казвам, че се продължава бюджетната политика от последните 5 години, имам предвид, че отново големият акцент и внимание е по отношение на приходите, а не на разходите. Не приходите, а разходите определят бюджетната динамика, в което няма логика, а само желание за аплодисменти. Това е все едно човек да отиде на ресторант и първо да поръча, а след това да мисли откъде ще вземе пари за сметката.
В бюджета не се наблюдава никаква амбиция за бъдещето и поради тази причина разходите за развитие биват ограничени, а структурните реформи изобщо липсват. Структурна реформа не означава да съкратиш механично определен брой щатни бройки или определени проценти от бюджетите на различните ведомства. Да правиш структурна реформа означава да преосмисляш отношенията в различните системи, да съкращаваш дейности, да променяш модели на финансиране и чак след това като резултат от тези действия да отпада необходимостта от административен персонал. Да преструктурираш държавното управление означава да преосмислиш изобщо ролята на държавата в обществото и това да се отрази както в бюджета, така и в законодателството. При правителството на Румен Радев не се наблюдава нито подобен мащаб на мислене, нито подобен подход на действие. Симптом за този дефицит на амбиция е непрестанното гласуване на технически законопроекти от парламента и липсата на вземане на важни решения.
Представеният бюджет за 2027 година не е нито ляв, нито десен – той е продукт на администратори, а политическата воля се изчерпва с дребните пиар трикове, които целят да създадат някаква емоция в иначе лишената от емоции сива атмосфера на клишетата. Фрази като „връщане на нормалността“ и „здрав разум“ са шаблонни конструкции, които сякаш искат да скрият от публиката деполитизирания характер на това управление. При нови политически проекти демонстрацията на „деполитизираност“ играе положителна роля в рамките на предизборната кампания, но след влизане в управлението тя може да се окаже фатална. Това е така, защото „деполитизираността“ води до административно управление на политически проблеми, които могат да бъдат адресирани само от гледната точка на определени политически убеждения.
В случая с правителството на Радев деполитизираността и липсата на политически убеждения се изразяват в непрестанни констатации и страх от поемане на отговорност за бъдещето. Самата цел за „връщане на нормалността“ адресира миналото. Тя предполага някакво връщане към нещо, а не отиване към нещо. Мандатът на пълното мнозинство предполага не „връщане към нормалността“, а създаване на нова нормалност, с нови отношения и съотношения между обществото и държавата. Това би бил резултатът от определени структурни реформи, чиято форма обаче трябва да бъде зададена от хора с убеждения, а не от технически фигури, които могат във всеки един момент да бъдат заменени с други, без това да се усети от никого.
Вашият коментар